Юндола и язовир Белмекен

От доста време язовирът и седловината са в полезрението ни. Преди години, когато се изграждаше язовирната стена, по стечение на обстоятелствата, съм имал възможност да бъда по тези места. Останал е бегъл спомен за обширни, маслено-зелени поляни, кристални планински потоци и овче кисело мляко в пръстени панички. Случи се така, че имахме възможност да посетим този район два-три пъти през различни сезони.

Юндола е седловина, служеща за граница между Рила и Родопите, издигаща се на внушителните 1400 м н. в. За произхода на името има известен спор, но преобладава мнението, че означава пазар на вълна. Мястото е кръстопътно - тук преминава пътят от Велинград към Разлог, който се пресича с пътя за Белово и към язовир Белмекен.

Накъдето и да погледне човек - само внушителни планински вериги. Обширните поляни, граничещи с вековни гори дават усещане за широта и простор. В района има доста вили, почивни станции, хотели, но независимо от статута си на курортно селище, мястото си остава все още непревзето. Природните дадености са в симбиоза с колоритния пазар, където почти всеки преминаващ се отбива. Ние го правим задължително. Друго си е да се полуташ между сергиите, по които има всичко, което планината дарява на местните хора.

Всевъзможни вариации на сладка от горски плодове, гъби, мед, сирене, кашкавал. Цените са леко притеснителни - ако искаш. С малко пазарене се постига необходимото равновесие в интересите и на двете страни. Купуваме по нещо, предимно от възрастни жени, те не са толкова настойчиви.

Юндола има всички дадености да стане сериозен курорт, но на мен така ми харесва повече - автентичен и неангажиращ. Поемаме към язовир Белмекен. Пътят бавно набира височина и потъва в разкошна борова гора. След няколко километра достигаме до обширно, доста равно място. Пропускаме хижа "Христо Смирненски".

Следва нова поредица завои в стръмен участък и след малко се ширва езерото.

Язовир Белмекен е единственият у нас голям язовир, построен на внушителните 1923 м н. в. Интересно е, че този язовир има две стени - освен основната /висока 88 м и дълга 737 м/ има и контра стена /висока 23 м и дълга 537 м/. Дължината на езерото е почти 4 км, а ширината му -1,2km.

Двете му стени са видими една от друга. Голямо удобство създава асфалтовият път, преминаващ по контра стената.

Той криволичи по брега на язовира, подсича основната стена, слизайки стръмно до основите и, и изкачвайки се отново нагоре се насочва към Сестримо. Този безлюден път е един от най-красивите у нас. Пресича на огромна надморска височина източните части на Рила.

Язовир Белмекен не е строен по нечия приумица, той е основното звено в каскадата Белмекен - Сестримо, сложен хидроенергиен комплекс. Водите на язовира захранват четири водноелектрически централи, изградени каскадно една след друга.

Язовирът набира води за пълния си обем от 144 млн куб. м чрез деривации, изградени около него. Освен естествен приток от планинските потоци, вода се набавя и от снеготопенето.

Тъй като каскадата е най-голямата подобна в югоизточна Европа и разбира се повод за повдигане на националното самочувствие, ще и отделя още малко внимание. Последователно водите на язовира захранват турбините на ПАВЕЦ Белмекен /375 МW/, ВЕЦ Сестримо /240 МW/ и ВЕЦ Момина клисура /120 МW/. Наред с това работи и ПАВЕЦ Чаира /864 МW/. Сумарно инсталираната мощност е 1600 МW. Става дума за генерираща мощност, съизмерима с АЕЦ Козлодуй /в момента двата работещи реактора са с обща мощност 2000 МW /.

Хидроенергийният комплекс осигурява електроенергия основно в пиковите часове, като в генераторен режим централите работят 8,5 часа. Останалото време са в помпен режим и двата ПАВЕЦ-а връщат отработената вода отново в язовир Белмекен.

По дълъг воден път част от водите на каскадата се отвеждат чак до язовир Пясъчник и оттам се използват за напояване.

А къде са били еколозите досега? Не мисля, че планината е загрозена от това уникално съоръжение. Ако човек не знае предварително, едва ли би подозирал, че на 365 м под земята работят турбините на ПАВЕЦ Чаира.

Има голяма вероятност в близко време ландшафтът в района да се промени. Предстои изграждането на още един язовир - Яденица. Той би подобрил съществено работата на цялата каскада. Този язовир ще бъде изграден на 6 км от Юндола в посока Белово, на едноименната река Яденица.

Лятото определено е предпочитания сезон човек да отдели ден-два на тези красиви места. А как е през зимата и пролетта? Тук се образува дебела снежна покривка. Опитът ни през април 2013 г. да видим все още скованият от ледове язовир, се оказа невъзможна кауза. Във Велинград пролетта настъпваше с пълна сила, а по пътя за язовира след хижата снегът беше почти метър.

Районът около язовира предлага прекрасни условия за отдих, било то на палатки или с каравани. Дори и в разгара на лятото желаещите не са много, даже са по-скоро единици. А наоколо поляни с горски цветя, мащерка и всичко това на фона на постоянно променящият се цвят на водите в езерото, следващ танцуващите в небето облаци.

Времето тук е променливо: внезапни пориви на вятъра, ненадейно небето се смрачава и сякаш прихлупва планината, а след малко отново грейва слънце. С една дума - планина.

Само на 2-3 км от язовира се намира високопланинската спортна база.

В нея има всичко необходимо за пълноценна подготовка на спортисти в различни дисциплини, включително и футболен терен, чиито чимове са извадени от дъното на язовира, преди да бъде завирен.