Защо го правим?

Не си кривя душата, коства доста труд, време, усилия, било то чисто физически или психически. Усещал съм моменти, в които рутината надделява над емоцията и тогава обикновено спираме за известно време, докато тръпката се появи отново. Мисля, че успяхме да съхраним насладата на мига, всеки по свой начин. Неизбежно идва времето, в което спираш да се удивляваш и започват съпоставките с нещо видяно преди това на друго място, затова избягваме умишлено повторенията. Има и друга причина - все повече се убеждавам, че няма да ни стигне времето за всичко. Непосилна задача. В стремежа да пребродим страната, неволно изникват нови и нови детайли. Не мога да кажа къде е границата между чистото хоби и манията да продължаваш още и още. Това, че Родопите са невероятни и често се връщаме там е едната страна на въпроса. Но когато прекараш няколко дни в Рила или Пирин, видяното те обсебва и не можеш да бъдеш категоричен в преценката.

Проблемът на тези 111 000кв. км е разнообразието, резките контрасти. За няколко часа само може да смените надвисналите облаци над Беклемето с безкрайните поля на Добруджа, после морския прибой в скалите на Камен бряг, меките форми на Странджа, розовите масиви на Предбалкана... и така до безкрай.

Да се докоснеш до всичко това е не само привилегия, това е начин на живот, ценностна система и не е необходимо да я обясняваш на другите, не е нужно да ги убеждаваш защо го правиш. Това е вид философия, до чиято същност всеки достига сам с течение на времето.