Какво пропущаме по пътя към Рилския манастир

Рилският манастир е най-посещаваната туристическа дестинация у нас. Независимо от сезона, групите от български и чуждестранни туристи не секват. Много често там могат да се срещнат и духовници от други страни.

В тази красива част на Рила планина обаче, има още интересни обекти, които често остават пренебрегнати, най-вече защото повечето хора не знаят за тях. Районът гъмжи от забележителности, които са по-скоро за индивидуални посещения.

Рилската железница и Балабановата фабрика

Този железен теснолинеен път функционира в периода 1920-1960 г. С дължина на трасето от 40 км, отначало линията обслужва само товарни превози, а впоследствие и пътнически. Изградена за транспортиране на дървен материал, добиван в района на Рилския манастир. Обслужвана е от два парни локомотива, единият от които по чудо е оцелял до наши дни.

Теснолинейката доставя суровина за фабриката на Балабанови. Тази фабрика навремето дава работа на 1000 човека. Произвежда първоначално мукава, а после и хартия.

Собственикът Балабанов още в онези времена построява истински социализъм. Той осигурява за работниците си жилища, училище, детска градина, болница и даже казино. Въвежда и фабрични монети /ваучери/ за покупки от фабричния магазин. Към фабриката има пожарна, електроцентрала и кино.

Никола Вапцаров работи в тази фабрика и по същото време сключва брак в църквата на село Бараково.

След 09.09.1944г., фабриката на Иван Балабанов е национализирана. Самият той емигрира в Италия, където и умира през 1969 г.

По време на социализма, фабриката работи на пълен капацитет. Закрита е окончателно през 2002 г., като в последните години произвежда само кори за яйца.

От 2009 г. по идея на Методи и Иван Панайотови, функционира частен музей с експонати от фабриката. Също по тяхна инициатива, съществува вероятност 100 м от бившата Рилска железница да бъде възстановена заедно с влаковата композиция.

Вехтошарски музей - Кочериново

В края на село Кочериново, по пътя за Рилския манастир, в бивши сгради на ТКЗС се помещава Вехтошарски музей - достъпът е свободен. Изложени са технически пособия от 19-20 век - радиоапарати, телевизори, мотоциклети, автомобили...

Водопадите Бохемия

Непосредствено след последните къщи на градчето Рила, има указателна табела, насочваща към водопадите Бохемия. Точно тук е запазена част от трасето на Рилската железница, удобно място за паркинг. По маркирана пътека /бяло-синьо-бяло/, след 10-15 мин. преход се озовавате в началото на каскадата Бохемия.

Село Пастра и пътят към язовир Калин

В началото на рилското селце Пастра има малък площад. От него започва тесен планински път с дължина около 16 км, изкачващ се високо в планината. Пътят е строен по проект на немски инженери през 1943 г., настилката е бетонна, съхранен е добре и до наши дни. Счита се, че по този път е възможно най-високото изкачване в българските планини с автомобил. Той достига надморска височина 2520 м. Там, високо в Рила са разположени язовирите Калин и Кара гьол. Те представляват скачени съдове и захранват първата българска енергийна каскада. По принцип пътят е затворен за движение, но по-голям проблем са природните стихии. До края на юни трасето е непроходимо поради снежни навявания. Това е най-лесният начин за достъп до хижа Иван Вазов - около час път пеша от язовира.

Водопад Дяволски води

В края на село Пастра, по пътя към Рилския манастир, има малка отбивка до крайпътно заведение. На отсрещния склон се вижда голяма водна каскада, това е водопадът Дяволски води - особено внушителен в късната пролет. Районът е трудно достъпен, пътеката край водопада е много стръмна и на места опасна. Никъде не открих данни за точната му височина.

Кирилова поляна

Последното достъпно за автомобили място, на няколко километра отстояние след Рилския манастир. Оттук започват няколко от най-красивите маршрути в Рила.