По билото на Балкана - от Беклемето до хижа Козя стена

Не съм си и помислял да се нагърбя с непосилната за мен задача - от Ком до Емине. Сигурно, ако тръгна напролет, ще стигна до плажа в късна есен или по Нова година. Това не ми пречи обаче, да опитам някои участъци от култовия маршрут. Живописният проход Троян-Карнаре се явява идеален вариант за старт към хижа Дерменка (на изток), или до Козя стена и Ехо ( на запад). Този път си имам компания. Цели двама сме. Избрахме пътя на запад.

Уж бързаме, а сме на връхната точка на прохода в 10ч. На големия завой, превърнат в импровизиран паркинг и пазар, няма жив човек. Брули отривист вятър с притеснително силни пориви. А ни чакат няколко часа преход почти по билото на Балкана. Не ми се ще да оставя тук колата на пълен произвол, затова продължаваме в търсене на подходящо място, откриваме го до хотел Сима.

Вече с тежките раници на гърба, ни чакат поне 40 мин в обратна посока. Вървим покрай малка ски писта. Арката на свободата служи за постоянен ориентир. Тук буквално се сблъсквам с прословутия Карцов бук. Известно дърво, за което навсякъде пише, че се намира на Беклемето (иди го намери). Носи името на руския генерал Карцов, който през лютата зима преминава с отряда си невъзможния проход и освобождава село Христо Даново (там има негов паметник).

Продължаваме по пряка, едва личаща пътека, а после през мантинелата стъпваме на шосето. Губим ценно време, но няма как.

Внушителният паметник на Беклемето явно ще ни бъде постоянен спътник. Качвал съм се няколко пъти до него. Бетонната арка висока 35м се извисява на връх Горал тепе (1595м н.в.), построена с идеята да се отбележат сто години от Освобожденито. Символизира непримиримия дух, официалното откриване става през 1978г. Човешкото въображение е безгранично - някои я наричат "чорапогащника". Не съм сигурен дали в наши дни арката изпълнява предназначението си, но явно се вписва в съвремието с нови мотиви: тук се събират хора за Джулай морнинг.

Време е за същинския преход с начало по черен път. Ако не е силният вятър, тази част от маршрута си е песен. Пътят свършва на обширната седловина Хармана. Има и бариера за по-сигурно.

Увили сме се като пашкули, гледаме си само в краката и пропускаме отбивката за лятната пътека. Караме по коловата маркировка, горе по билото. Вятърът полага неистови усилия да ни издуха оттам. С доста мъки преодоляваме този участък и се спускаме в седловината Падалото, с паметника на двамата загинали летци. Зад гърба ни остава Бальова планина (Горялата планина), наречена на троянския чорбаджийски род Бальовците.

На запад ни очаква Кенда балкан (с подчертан алпийски релеф). Дотук бяхме с билните експерименти. Дойде ни акъла и вече следваме лятната пътека, тук тя подсича върховете вече от юг.

Масивът Козя стена (1670м) остава между паметника на летците и съседната седловина с Червената локва. Немислимо е при този вятър да висим по въжетата на върха. На север са сто метра пропасти, така че на завет по южната пътека. Да не пропусна нещо важно: в тази част на Балкана е обособен резерват Козя стена, най-малкият в НП Централен Балкан. Ако го посетите в подходящия сезон и имате малко късмет, ще видите и диви кози, и еделвайс. Малка почивка край Червената локва. По склоновете наоколо е паяжина от пътеки, отъпкани от всякакви животинки. Явно водата е много кът. Всъщност, по целият маршрут няма никъде.

Пътеката продължава край върховете Баба (1707м), Кучето (1620м) и Котето (1600м).

Зимното и лятното трасе се събират в седловината Ветровити преслап. И тук паметник - на хижаря Петко Дачев загинал в лавина. Това място е възлово. Оттук може да се слезе до хижа Хайдушка песен и село Чифлик. Недалеч се намира и отбивката към село Христо Даново.

До хижа Козя стена остават двайсетина минути. Движим се с огромно закъснение и първоначалните планове за нощувка на хижа Ехо остават за следващата петилетка.

Ето я и хижа Козя стена. Една от най-важните в Балкана. Построена в периода 1940-1944г с много доброволен труд. През 1982г след пожар е основно обновена. Триетажна постройка с 92 места, на 1562м н.в., почти на билото.

Хижарката ни настанява за секунди. Навалица няма. С нас двамата, гостите сме общо четирима души. В столовата няма нищо за хапване, но ние сме се запасили. И бирата е кът, предвидливо изкупувам няколкото останали кенчета.

Козя стена си осигурява електричество с агрегат (осем цилиндрова машина, качена дотук с военен хеликоптер), има и слънчеви панели. Водата също е проблем, изпомпва се от водоизточник в ниското до резервоар. Не е лесно и отоплението, на твърдо гориво с лимит при добива на дърва за огрев. До тук пътища няма, всичко необходимо се доставя на гръб или с коне.

С излъчването на документалния филм "Професия хижар", интересът към Козя стена се засили още повече. А каква библиотека ...!

Необходимо уточнение: по целия маршрут вода няма. Няма и естествен заслон при лошо време, ако не се брои малка скална ниша до самата пътека. Маркировката е перфектна, наскоро обновена.

Ето още малко гледки от Балкана по обратния път: