Загадката Ситовски надпис

С огромно закъснение от няколко години, реших да напиша няколко изречения за Ситовския надпис и приказните родопски село Ситово и Лилково. Само 35км от центъра на Пловдив, но тогава бяха необходими доста нерви да се пропътува дълъг участък по ръба на дълбока клисура, по ужасен горски път, но нищо. Ако днес някой поеме в тази посока, тъкмо ще констатира разликите.

В тази част на Родопите отправна точка се явява село Храбрино. И оттам нагоре в планината, покрай Първенецка (Тъмръшка) река. Тя води началото си от връх Модър, рида Чернатица. И след водослива с Лилковска река дълбае дълбока клисура, достигаща почти до Храбрино.

На разклона към двете села избирам левия път, в посока Ситово и след малко сме до началото на пътеката към Ситовския надпис. Някакви си 50 метра, но много стръмна. На първата минута намразвам цигарите, след още 4-5 съм до крайната цел. Ето го загадъчния надпис. Защитен в нещо като ниша. Неразбираемите знаци са с дължина 3м и височина 40см. Какво е изписано на скалата, кой го е писал, кога, какво означава?

Все въпроси, които до днес нямат доказан еднозначен отговор.

А иначе историята за неговото проучване е доста любопитна. Научната общественост научава за Ситовския надпис през 1928г. Информацията подават дървосекачи. Първите изследвания са на Пловдивското археологическо дружество в лицето на Александър Пеев. Този човек има злощастна съдба. През 1943г. е осъден на смърт по обвинение в шпионаж в полза на СССР. Няма откъде да знам дали Пеев е бил съветски агент, но със сигурност Ситовският надпис не е дело на КГБ.

С разчитането на надписа се занимава и унгарския археолог Геза Фехер (1890-1955г.). Той работи в България повече от две десетилетия: основно в старите столици и на Мадарския конник. Не успява да разчете надписа. Следват нови опити от научни дружества и институции, също безуспешни. Единствено със сигурност се твърди, че знаците са рунообразни.

Различни са версиите и за възрастта на Ситовския надпис. Преобладава мнението, че е поне от 6 век пр. Хр., но други твърдят, че е най-старият в Европа. Ако това не е загадка?

Оставям на спокойствие тайнствените знаци и се заемам с нещо далеч по-тривиално и нямащо нужда от главоблъсканица, а именно да се полюбуваме на двете села и пищната планина. Ситово, десетки каменни къщи и класически родопски пейзажи.

В Лилково почти същата картина. В двете села сумарно има около двеста постройки от камък и дърво, покрити с тикли.

Само на 1км от Ситовския надпис се намира друго не по-малко загадъчно място - Щутград. В района не са правени сериозни проучвания, но се приема, че става дума за тракийска крепост и светилище. Напоследък мястото се ползва дори за медитация, но общо взето се посещава рядко.

Наобратно се отбихме в посока Дедово и докъдето свършва пътя, а той свършва до комплекс, носещ странното име "Фабрика за храна и танци". Под голям навес със скари и печки попадате на нещо като кулинарен фестивал, навън шатри, край масите планини от подправки, до всичко това - езеро с кристална, ледена вода и атрактивно място за настаняване. Към днешна дата комплексът съществува, но не в този си вид.