Циганско лято край Ченгене скеле

В южните части на Бургаския залив има една местност, където морето се врязва между тръстиките край малка рекичка. Това е Ченгене скеле ( циганският залив). В близост са квартал Крайморие, нефтеното пристанище Росенец. Именно тук се крие станалото емблематично Рибарско селище.

Това чудновато място е заселено още от времето на османците, даже е известна точната година - 1784г. Около 1900г. в малкия залив вече има пристан, страноприемници и карантинна станция. Човешкото присъствие на Ченгене скеле е на приливи и отливи. Ту запустява, ту отново се възражда.

Когато през 1972г. е взето решение рибарските лодки да бъдат преместени от рибарското пристанище, голяма част от тях намират нов дом именно в позабравения Цигански залив. Прокопани са три канала, два успоредни и един по-широк с почти квадратна форма. Изграден е кей.

Тогава в това полудиво място не е имало нито електричество, нито водопровод. Поради неудобния градски транспорт достъпът до тук е бил труден. Рибарите обаче са хора с нюх, това е тяхното място. И се започва: с подръчни материали създават "материалната база" на новият рибарски флот. Кое тук е законно построено и кое не, едва ли някой знае. Всичко се случва по някакви вътрешни правила и закони. По същите неписани закони в наши дни тук битуват около 170 души. Това е най-голямата риболовна флотилия по нашето Черноморие.

Бургаският художник Йордан Маринов увековечава първите стъпки в изграждането на рибаркото селище. В своята картина с непретенциозно заглавие "Място", той рисува първата рибарска хижа. Място и то какво - неповторим колорит. Край каналите са накацали постройки с всевъзможни архитектурни решения и цветове. От откровени бараки до масивни домове. Доста от тях са построени с всевъзможни пригодени за целта материали. Пред тях са "паркирани" морските съдове, също толкова разнолики и разноцветни.

В края на канала, под малък навес са изложени корабни устройства - кормило, котва, корабна сирена, камбана, машинен телеграф и др. Всеки може да хване кормилото и да даде пълен напред към безбрежния простор на морето.

Продължаваме по тесните улички, от скоро те са именувани. Всяка хижа си има малка синя табелка и номер. Главната улица е "Консервна" ( по Стайнбек), кръчмата е "Морски сговор", а лодките, те носят всевъзможни, но най-вече женски имена, казват, че има една наречена Магарица. За малкото време прекарано тук ми се струва, че животът си тече на принципа добре организиран хаос.

А какво се крие зад каналите с рибарски лодки? Малкият плаж е само на метри встрани. До него върху бетонна конструкция ръждясва металния корпус на голям кораб. Полу- разрушен вълнолом посреща кротките днес морски вълни. В далечината са Бургас и селищата в големия залив.

В наши дни Ченгене скеле е защитена територия, с площ 160ха. Тук се срещат 180 вида птици, 52 от тях са в Червената книга.

Перипетиите относно статута на рибарското селище са станали вече пословични. Дали да бъде разрушено или да се узакони. Тук ще бъде изграден етнографски комплекс, нов пристан, работилници, музеи, кафене-клуб, амфитеатър. Бургас наистина се отваря към морето: с великолепната морска градина, с реконструираните магазии, с много успешния проект на о-в Св. Анастасия. Идва реда и на рибарското селище в Циганския залив.