Тикла кула и Бряновщица

След един бърз тур по манастирите край Асеновград, при посещението на действащия женски манастир в село Белащица, изплуваха интересни истории, за които малко се знае. Така спонтанно се сглоби маршрут в северните части на Родопите, включващ две средновековни кули, местността Бряновщица, вековни чинари, Руенското езеро и оттам през Асеновата крепост високо в планината, Лясково, Яврово, чак до село Добралък.

Началото е в село Брестовица, винарски център с традиции. Цялата околност представлява безкрайни лозови масиви, казват над осем хил. декара. Няма как да е иначе при наличието на пет винарски изби в селото.

В центъра на Брестовица се информирам за пътя към Бряновщица. Сериозно ме предупреждават за много стръмен участък още в началото. Чак пък толкова...Оказа е вярно. От последните къщи на селото пътят нагоре е с убийствен наклон, само на първа.

 После нещата олекват: безкрайни завои, на места пътят се провира в тунел от широколистна гора и така 13км до Бряновщица. Местността е вилна зона с над 300 вили, надм. вис. 930м. Още в началото, на отбивка вдясно е ловната хижа Бряновщица. Неделя е, но е затворена, а посетители не липсват.

Преминаваме по цялата дължина на вилната зона, до края на пътя. От двете страни се редуват вили с различни мащаби и архитектурни решения. От малки семпли постройки до импозантни строежи. Доста кокетно място, но не сме дошли да разглеждаме хорските вили.

Търсим Тикла кула. В тази посока я няма. След справка с местен жител, нещата се изясняват, намираме посоката. На малко възвишение са останките от кулата, необозначено и неподдържано място. Тревата и храстите постепенно превземат останките от Тъмръшката република, съществувала в периода 1879-1886г.

Възникването на тази от никого непризната република се свързва с въстанието на Сенклер от 1878г. Друга причина е страхът от отмъщение за издевателствата при потушаване на Априлското въстание в Перущица и района. Републиката включва 27 села и махали, чието помашко население отказва да се подчини както на Османската империя, така и на Източна Румелия. Тези села са следните: Буйново, Кожари, Водни пад, Жребово, Кестен, Ягодина, Чала, Триград, Гьоврен, Чамла, Мугла, Борино, Грохотно, Беден, Брезе, Настан, Девин, Стоманово, Лясково, Селча, Михалково, Чуруково, Осиково, Черешово, Бетвар, Брезовица, Тъмръш.

Начело на републиката стои Ахмед ага Тъмръшлията /1820-1895г./. Всъщност името му е Ахмед Караходжов. Столицата на републиката не е била постоянна, в началото е Триград, после Настан, Михалково и др.

През 1885г. турците окупират републиката, а през 1886г. при Топханенската конференция се стига до споразумение между Османската империя и Великите сили за корекция на границата и тези територии остават в пределите на империята.

Тъмръш всъщност е историко-географска област, която обхваща северните части на рида Чернатица, долината на река Тъмръш /днес Първенецка/ и части край притоците на Въча и Чепеларска река. Интересна фактология излага по въпроса Ангел Вълчев. По негови данни Ахмед ага владее чифлик в местността Чатал улук, строен в началото на XIXв. През 1878г. е опожарен, а през 1886 е възстановен и превърнат в турска гранична застава. През 1912г. нашата армия го разрушава отново. Днес село Тъмръш не съществува. През 1931г. по настояване на кмета на Пловдив край запустялото село е извършено мащабно залесяване и районът е обособен за вододайна зона на Пловдив.

Твърди се, че при управлението на Ахмед ага не е допуснато беззаконие, няма религиозни и етнически раздори. През 1885г. Захари Стоянов се среща с него във връзка с предстоящото Съединение.

А Тикла кула служи вярно като митница и накрая като горски пункт до 1945г...

Освен всеизвестните средновековни кули в много селища има подобни съоръжения като Тикла кула, повечето от които малко известни: кулата в с.Тешево, кулата в с. Белащица, и най-неизвестната - в с. Коньово /Новозагорско/. Но за тях - някой друг път...