По долината на река Върбица

Комплексът в Ягнево се оказа хубаво място. Микроязовир, няколко спретнати бунгала, ресторант. По околните скали траките са оставили неразгадаеми знаци. В добавка тук се отглеждат и животинки.

Вечерта минава в приятна компания на брега на езерото, гарнирана с пъстърва на жар.

Интересна идея е осъществил собственикът на комплекса (същият, който направи прочутия етнографски комплекс в Златоград - умее ги човекът нещата). Водната повърхност се използва като екран, на който светлинна система възпроизвежда звездното небе. Има си и изкуствена луна, а всичко това на фона на подбрана музика.

Ден 2-ри започва с трудно разсънване (сигурно е от пъстървата на жар). Изкушението да се излежаваме край езерото е голямо, но следваме железен график и към 10ч. сме отново на път. Прекосяваме село Китна, заслужава си името. В околовръст зеленеещи родопски поляни, къщите са накацали сред тях, огради няма. В съседното Могиляне е известната Тюркян чешма.

Да напомня на преминаващите за Възродителния процес: иди го обясни на младите. Ние, които сме му съвременници, сме наясно. За да не бъда разбран погрешно, на друго място ще покажа кадри от гара Буново с паметник изграден от изкривени железопътни релси... другата гледна точка на същия Възродителен процес.

Следващата спирка е Каялоба. Още в началото на селото, вдясно от пътя вниманието привлича голямо скално образувание. Наричат го Слона или Извънземното, зависи от каква позиция ще го погледнете. Впечатляваща игра на природата, място непознато за болшинството хора.

От тук решавам да стигнем до края, в случая до село Кушла. Наистина изглежда на края на света. До селото води горски път.

Картинката в Кушла ни запраща 30-40г. назад във времето. От тук до гръцката граница са само 200-300м. В Кушла има две неща, които привличат хората: скален мост, доста далеч от селото и прословутото мумийо. То се добива само тук, а местните хора пазят в тайна находището, защото въртят бизнес, явно успешен.

Що е то мумийо? Нарича се още шилажит. Представлява смола, която преди много години се е отложила по скалите. Съдържа 84 минерала, 30 микро и макро елементи, витамини. Мумийото от Кушла не отстъпва по качество на хималайското, нашето обаче е черно на цвят.

Още щом спираме на малкото площадче, от съседната къща изскача човек и за 10 мин. сме информирани подробно за всичко в Кушла и региона. Седянката бързо набъбва до 5-6 човека, не бързаме и ги изслушваме всеки да си каже своето.

Независимо, че роптаят за някои битови неуредици, не изглеждат чак толкова притеснени и недоволни. Няма как да пропуснем момента, а и да не ги обидим, поръчваме мумийо. След малко получаваме торба с 20 топки от смолата с големина на ябълка. Една топка 1 лев. Правя бързо сложни математически изчисления наум. Количеството може да задоволи нуждите на стадо биволи за месец. Получаваме устни инструкции за дозите и начина на приложение.

Изпълзяваме бавно обратно към цивилизацията. Правим още една отбивка, този път към Дрангово и неговите два римски моста. Едва ли са от римско време, но имат сходна визия.

До здрачаване има още доста време и го отделяме за множеството причудливи скални феномени между Добромирци и Бенковски. Те се нижат с километри в близост до река Върбица. На някои от тях природата е подсказала имената им, други са безименни, но също впечатляват. Тук по-уместно е да се даде приоритет на снимките.

Долу в ниското до реката, част от скалите са досами водата. Върбица - тази река ме плени. 98км притаена стихия. Счита се за една от най-поройните реки у нас. Периодично буйните и води изправят на нокти хората по поречието. Реката е десен приток на река Арда, но след изграждането на язовир Студен кладенец се влива директно в него. По цялото и протежение са изградени внушителни въжени мостове, толкова много на едно място не съм виждал никъде другаде.