Някъде на Запад

Така и така сме в Кюстендилско, редно е да докоснем най-западните покрайнини на Южна България. Малко от Осоговската планина, Гюешево и разбира се Кюстендил.

До 2014г. официално се приемаше, че най-западната България опира до връх Китка. Нови по-прецизни измервания сочат друга точка - до Връшка чука в Северозапада.

Първа спирка е село Гюешево.

До там по стръмнините на прохода се любувам на Осоговския масив, който все още е под снежна шапка. В селото май сме единствените външни субекти в облачния делник. В търсене на гарата правя няколко обиколки на площада, докато хвана вярната посока.

Това е достатъчно да привлечем вниманието на гранична полиция. Паркирам на пустата гара. Внушителна постройка с впечатляваща архитектура, дело на архитекта Рудолф Фишер. Гарата отваря през 1910г., за времето си е била втора по големина след софийската. Причината е кристално ясна, зад отсрещния хълм е днешна Северна Македония. Гюешево е най-високата ж.п. гара у нас /на 943м н.в./.

Тук разбира се, не броим гара Аврамово на родопската теснолинейка.

Няколко композиции стари пътнически вагони ръждясват по коловозите, малко на запад релсите свършват...

В наши дни дотук седмично се движат само три влака - в сряда, събота и неделя. Преди да поемат обратно, имат само 20мин. престой и не могат да послужат за туристически цели. Иначе по отсечката Кюстендил-Гюешево пътува може би най-бавният влак, крета с 25км/час през 15 населени места. Железният път не е ремонтиран отдавна. При изграждането му са използвани английски релси, траверсите са сръбски, а проектантите италианци. По тях потракват дизелови немски мотриси, остава машинистите да са от Македония.

Докато направя няколко снимки, се сдобиваме с компания. Граничните полицаи проявяват нескрит интерес към нашите особи. Следват формалности. С половин уста ни предупреждават, че снимките не са желателни, т.е. забранени. Служителите са много учтиви и даже ни насочват подробно към следващата цел - църквата Св. Троица. Тя е църква-костница, строена в периода 1925-1930г. Проектант е същият Рудолф Фишер.

Тук са положени костите на 180 офицери и 1491 войници, загинали във войните в началото на 20в. Имахме късмета да рагледаме подробно. Кметицата на Гюешево ни стана гид.

Залисан по църквата, забравих да попитам за най-известната личност, родена в Гюешево - Румяна войвода.

От Гюешево води началото си най-дългият път у нас /подбалканският/, цели 508км. Отскачаме до ГКПП, обратен завой и към Осоговската планина. За целта трябва да се върнем в Кюстендил и да хванем пътя за село Богослов. Това е начинът да се навлезе дълбоко в планината. Край селото обаче има нещо, което не е за пропущане. В местността Ючбунар може да се разходите из величествена гора от секвои. Тя ни е завещана от един от големите български лесовъди - Йордан Митрев /1866-1938/.

По негова идея е залесен Хисарлъка край Кюстендил, който днес е великолепен лесопарк с площ 1300дка. Митрев работи и в други части на страната - Търново, Казанлък, там ръководи залесяването край Енина, Шипка и Мъглиж.

Секвоите /наричани още калифорнийски бор/ в Богослов, пристигат на три етапа: през 1890, 1905 и 1914г. Калифорнийският бор е най-голямото растение в света и второ по дълголетие.

В горичката най-впечатляващи са три секвои с огромни размери, вплетени една в друга. Станало е случайно. Посадени са от леля Дона, работничка в разсадника. Кой ти е виждал дотогава секвои, те се срещат в естествени условия само в Сев. Америка. Засадила ги жената като нашенски фиданки, с годините са врастнали една в друга.

Тези секвои са българският представител в надпреварата Европейско дърво на годината /2018/. Секвоите от Ючбунар заеха осмото място в класацията с 11 625 гласа.

След приказната гора край Богослов, продължаваме в осоговските дебри. Тая планина ми е абсолютно непозната, но като гледам, ще трябва да и обърна сериозно внимание. В крайна сметка финишираме на хижа Осогово. Изглежда перфектно и отвън, и отвътре.

Това е първата хижа в Осоговска планина, строена още 1927/28г. Намира се под връх Кюнек, на 1640м н.в. Хижата е изходно място за няколко маршрута във високите части на планината. Оттук до първенеца Руен /2251м/ са около 4 часа пешеходен преход.

И нещо ново, много скоро ще има възможност от хижата с транспорт да се достига до върха.