Момчиловата крепост в село Градът

Дълбоко в недрата на безкрайните Родопи има едно малко китно село, носещо странното име Градът. Типично по родопски, неговите къщи са накацали по стръмен склон в подножието на хълма Градището. А на Градището е Момчиловата крепост. Всъщност Градът като самостоятелно населено място съществува от 1988г., дотогава е било махала на село Тикале. Нависочко е - 1108м надм. вис. Тук са се заселили хора от поречието на Малка Арда (Оряховец, Ребница, Петково, Малка Арда). Градището дава и неговото име

Непристъпната крепост е на 1215м н. в., основана от Юстиниан I през VI век. Славяните скоро я опожаряват, възстановена отново през XI век, за да дойде лето 1343. Оттогава там господства Момчил юнак.

Основите на крепостта са върху останките на тракийско светилище, съществуващо от 4200г. Пр. Хр. Издигнати са дебели стени (1,2 - 1,3 м), които са най-запазени от север и откъм портата. Общата дължина на останките от крепостните стени е 160м.

В Родопите археолози стъпват едва в началото на XIX век. През 1966г. Момчиловата крепост придобива статут на археологически паметник, но сериозното и проучване започва едва през 1986г.

Днес блясъкът и е възвърнат. От посетителския център започва широка и доста стръмна пътека към Градището.

Оттук картината е доста семпла, но когато стъпите на върха се сблъсквате с изумителни гледки. Правим пълна обиколка, постарали са се изпълнителите на проекта. Панорама и достъп до всяко кътче, и едно прекрасно хрумване. Изграден е малък амфитеатър, където всяка събота през летните месеци от 20:30ч се излъчва филм за Момчил юнак и крепостта. За екран служи отвесна скала. Жалко, че нямахме шанса да го видим.

В замяна си напълнихме очите с гледки към Голям Перелик, Рожен, кулата на Снежанка, връх Свобода, Смолян, Кечикая и няколко околни селца. Това го има само в Родопите.

И накрая няколко изречения за Момчил юнак (1305 - 1345г). Животът му е низ от противоречия и превратности. Служи на византийския император Андроник III Палеолог, на сръбският крал Стефан Душан. Впоследствие се установява в Родопите като подкрепя самопровъзгласилия се за император Йоан VI Кантакузин. Става управител на областта Меропа (включваща част от западните и средни Родопи и част от Беломорието). Турското нашествие води до разрив в тези отношения. Следват епични битки с турци и византийци. Загива на 07.07.1345г. в битка с турците. Фактически е първият балкански владетел, загинал при турското нашествие на Балканите.

Превръща се в легенда: Любомир Пипков създава опера за него, а Ст. Загорчинов пише роман.