Линия номер 16

Преглеждайки сериозната си колекция от снимки, натрупани през годините, на няколко места се мъдрят фотографии на легендарното влакче по линията Септември - Добринище. Снимките са на случаен принцип, когато пътувайки нанякъде сме го засичали да пълзи по завоите между трите планини.

След като през 2002г., бяха окончателно преустановени товарните превози с обосновка нерентабилност, по широките 760мм релси останаха да потракват само пътнически вагони, теглени от яки дизелови локомотиви в преклонна възраст.

От доста време следя какво се случва по линия номер16, мине, не мине година-две и се заговаря за нейното окончателно затваряне или отдаване на концесия. Причината е ясна - пътническото влакче трупа загуби и усложнява и без това тежкото положение на БДЖ.

Наскоро, отново направих няколко снимки на малката композиция с мотива, че може да се окажат едни от последните.

Днес тази ЖП линия (номер 16), е единствената действаща у нас теснолинейна. Но как започва всичко? Голяма част от населението в чепинско, по седловините Юндола и Аврамова, Якоруда и Разложката котловина, живее в частична изолация. Нуждите от големи количества качествен дървен материал за железницата и войската, дават икономическата обосновка на проекта. Решението е - влак.

Закон номер 1257 на НС отприщва идеята за 760мм теснолинейна ЖП линия по направление Саранбей (Септември)-Лъджене-Якоруда-Неврокоп (Г. Делчев).

Проучването на тежкия терен и проектирането е започнато от инженер Стоян Митов (1891-1971). Роденият в село Жеравна инженер и офицер от царската армия, получава образованието си в Дрезден. Въпреки големите си заслуги за този изцяло български проект, едва през 2020г. една спирка между Света Петка и гара Аврамово е наречена на негово име.

Грандиозното строителство продължава десетилетия, с участието на трудовата повинност и на местното население. Като начало, за пет години и с десет тунела, релсите са положени в дивото чепинско дефиле. Най-трудно е обаче от Чепино до Якоруда. Тук са приложени гениални инженерни решения. Линията пълзи към по-ниската от двете седловини - Аврамовата. От Света Петка до Аврамово, само за девет километра са прокопани 16 тунела. Тук линията прави т.нар. осморка и достига през най-дългия тунел (номер 32 - 314м), до най-високата гара на Балканите (1267,40м). Оттук следва не по-лесната задача, влакчето да се спусне към Черна Места. Тук са двете т. нар. шестици (една открита и една закрита). И така до Разлог и Банско. После работата замира. На 09.12.1945г. е открита последната отсечка между Банско и Добринище, строена основно с доброволен труд. Оттогава повече от 75г. в Г. Делчев напразно очакват да чуят локомотивна свирка. Линията не е достроена дотам.

Но да се върнем в настоящето. В наши дни да се пропътува цялата дължина от 125км при средна скорост 25км/ч си е малък подвиг. Нужни са поне пет часа. Имах идеята да пропътувам разстоянието по живописното трасе с композиция, теглена от парен локомотив, нещо, до което не успях да се вредя.Затова остана тривиалния вариант, да го направя като редови пътник ,чинно закупил си билет. Решихме от Велинград да отскочим до гара Аврамово. Рано сутринта, като че ли билетите ще свършат, съм пред гишето и след минута държа два билета до Аврамово и обратно. Цената е шокиращо ниска и спестените пари веднага се трансформират в минерална вода и няколко бири за из път. В тази композиция няма вагон-ресторант. На гарата цари суматоха, пълно е с хора. Наред с местните най-много са зяпачите като нас, с раници, фотоапарати, с една дума - безделници. Влакчето пристига на секундата и след кратко потегляме.

Друга е картината към околните планини от теснолинейката. Скоро сме на втората спирка в града, тази до Клептуза. Имаше идея тук да стане музей на Родопската теснолинейка, но нещата замряха. Следват поредица от завои, тунели, мостове. Влакчето бавно катери склона с кратки почивки по спирките. Красиви, идилични картини се редуват една след друга.

Каубойски влак - като ти се допуши се изнасяш между вагоните и там на открито, под равнодушното тракане на колелата, си пушиш на воля. Не че е разрешено. Уж се движим бавно, а неусетно след последния тунел, със заплашително скърцане на спирачките, композицията заковава на гара Аврамово. В очакване на насрещния влак има време и да поразгледаш, и да поснимаш.

Прехвърляме се на другия коловоз, този път в стратегическия последен и празен вагон. Всъщност няма опасност да изпуснем влака, кондукторът настойчиво приканва по-разсеяните да се качват, все пак се гони разписание. Понеже споменах идеята Родопската железница да има свой музей, днес това е факт, само че на спирка Цепина. Случило се е с много труд на инициативен комитет, ръководен от Кристиян Ваклинов. Сградата на спирка Цепина е ремонтирана и освежена. Разполага с екпозиция с фотоси от историята на жп линията и влакчето. Изложени са униформи и технически средства от ония години.

Мястото не е избрано случайно. От Цепина тръгват няколко привлекателни туристически маршрута - към едноименната крепост, към Милеви скали и др. Нека не се възприема като критика или мрънкане, но независимо от лесния достъп - досами пътя, пътуващите не подозират съществуването на музея - няма табели, няма и работно време. И второ - пътуващите с влакчето нямат шанс да посетят музея. Днес Цепина е само спирка с един-единствен коловоз и престоят е минимален.

Ще си позволя да подхвърля една идея, която отдавна съм споделил с човек от инициативния комитет. Какво би станало, ако се направи пътуващ музей на железницата. Един от старите пътнически вагони, ремонтиран и събрал на куп от всичко по малко за историята на култовото влакче. Прикачен примерно към обедната композиция, с платен вход, интерактивно представяне, сувенири и т,н. Кой не би го разгледал. Или седмични гастроли на гарите в Банско, Велинград, Разлог в активния сезон. Едва ли ще е на загуба. Още нещо любопитно. По идея на Ваклинов от 2015г са възстановени имената на влаковете според разписанието. В посока от Септември към Добринище те са - Родопи, Вихрен Пирин и Рила, на обратно - Безбог, Клептуза, Марица и Места, а между Септември и Велинград - Милеви скали. Оригинално и удобно за пътуващите. Линия номер 16 - построена в периода 1921-1945г., 12 гари и 13 спирки, 35 тунела /тунел 2 при чирпанското земетресение е повреден и прокопан наново/, най-високата гара на Балканите, една осморка и две шестици, три планини. Всичко това проектирано и построено само от българи, без чужда помощ, на почти невъзможен терен. И ако това не е част от световното наследство...

През 2020г. класация на английския вестник Guardian постави теснолинейката в Топ 10 на пътуванията с влак в Европа. Читателската класация на същия вестник обаче я обяви за N1. Та, ако ви се отдаде възможност, полюбувайте се на едно такова пътуване, може утре да нямате шанс...