Демир Баба теке и алианите

Алианите, (наричани още алевити) са ислямска религиозна общност обитаваща части от Турция, Сирия, Ирак и Балканския полуостров. Спазват особени ритуали и през вековете са съхранили обичаите си. Живеят в затворени общности. За разлика от традиционния ислям, алианите не посещават джамии, а се прекланят пред гробниците на светците си. Тези гробници се наричат тюрбета. Недолюбвани са от изповядващите ортодоксалния ислям. Ритуалите им са специфични - поднасяне на дарове, палене на свещи, обредни курбани и др.

Алианите следват основни принципи като уважение към всички хора, толерантност към други вериозповедания и уважение към труда. Жените и мъжете алиани са равнопоставени.

Последователи са на Али ибн Абу Талиб. Счита се, че у нас алианите са около 53 000 души, населяващи основно Източни Родопи, Лудогорието, Добруджа както и малки общности в сливенско, хасковско и казанлъшко. Алианите се заселват у нас през 16 век, на практика насилствено. Тъй като не посещават джамии, осъществяват религиозните си ритуали в текета. Централно място в текето има седемстенна гробница наричана тюрбе. Тези гробници са символични, в тях не са положени мощите на светец.

Две са най-известните подобни текета у нас: Демир Баба теке в Сборяново и Акязълъ Баба теке, село Оброчище (намира се на 3км от курорта Албена). Останалите са разпръснати в Източна България: село Биволяне, село Текето, село Богомил, село Сокол, село Душинково и др.

Посетихме Демир Баба теке в края на деня, след като хванахме последния момент да разгледаме гробницата в Свещари.

За база ползваме хижа Ахинора, а текето е съвсем близо. Стръмните широки стълби стремглаво водят надолу към дъното на живописен каньон, чиито скални отвеси на места са високи до 60м. По целия път до храма перилата и околните дървета и храсти са окичени с всевъзможни ритуално навързани разноцветни части от дрехи. Спущайки се долу очаквах да ни посрещне заключена порта, но беше отворено. Както се оказа - докато мръкне съвсем или докато има хора.

Потъваме в задълбочен разговор с охраната, човекът се оказа не само добронамерен, но и доста компетентен. Ако не беше се представил за охранител, спокойно бих го приел за начетен екскурзовод. Показа ни неща, които вероятно бихме пропуснали. Тюрбето е с класическа форма, автентично, дори няма монтирано вътре осветление. В саркофага не са положени мощите на светеца, той е символичен.

Целият комплекс е изграден върху останките на древно тракийско светилище. Те са видни както в основата на тюрбето, със запазени издялани в скалата стъпала, така и в запазения жертвен камък с улеи. В единия край има отвор в каменната ограда, от който започва тясна и доста екстремална пътека (известна като пътеката на изпитанието). Тази пътека изкачва скалите и води до естествена панорамна скална площадка. Твърдо отказвам да се катеря по нея, защото има и лесен вариант: догоре може да се стигне по обиколен маршрут с кола. Част от този път представлява останки от древен, най-вероятно римски друм.

В стената на вътрешния двор вниманието привличат 6 каменни плочи, някои от тях с надписи. Тук могат да се практикуват интересни ритуали - пробвайте да улучите с показалците си два малки отвора в стената, подхождайки към тях от няколко метра със затворени очи. Казват, че сбъдва желания, но никак не е лесно. Колегите невролози може да създадат нов тест.

До входа на текето има лечебен извор, от който води началото си малък поток. Дали от специфичния залез, водата бликаща от дълбокото кладенче изглежда като осветена с изкуствена светлина. Но не е.

Към всичко това има и скромна музейна сбирка, посветена на Демир Баба (Железния баща). В сбирката впечатляват металните обувки на светеца.

Мястото е доста посещавано и от мюсюлмани, и от християни, и е част от огромния комплекс Сборяново.

Достъп: по асфалтов път до стълбището. Няма входна такса. Намира се в непосредствена близост до хижа Ахинора.