Височинна болест - що е то и възможна ли е в нашите планини

Същността на това състояние е сложна материя, изискваща познания в няколко области. Последните десетилетия, с напредъка на медицината, стана възможно изясняването на доста физиологични механизми, които обясняват промените в човешкия организъм, настъпващи при пребиваване на значителна, голяма или екстремална надморска височина. Познаването на височинната болест има голяма практическа стойност, тъй като тежките и форми са животозастрашаващи.

Веднага ми се иска да обърна внимание, че проблемът не касае само алпинистите, изкачващи непристъпните върхове в Андите или осемхилядниците в Хималаите. Напротив - с това състояние може да се сблъска всеки озовал се бързо на надморска височина над 2000м. В съвременния технологичен свят това е лесно. Ще дам следните примери:

Бързо изкачаване с балон до 8000м води до неминуема смърт. Ако пропътувате с автомобил най-високото шосе в българските планини от село Пастра до язовир Калин, за няма и час до крайната точка, се озовавате на 2520м надм.в. Кабинковият лифт на Боровец за 23 мин. от кота 1054м ви качва на 2369м надм.в.

В наши дни се приема, че човек може да оцелее и да пребивава за постоянно максимум до 5100м. От тази червена линия нагоре човешкия организъм в екстремални условия може да издържи за сравнително кратко време.

Неумолимата статистика показва, че по света 140млн. души живеят на голяма надм. височина с всички произтичащи от това последици. Интересен факт е, че индианците във високите Анди страдат много по-често и по-тежко от височината, отколкото хората в Тибет. Причината е в генетичните фактори и по-точно в два гена с по-силно действие, което обуславя и тежките прояви на болестта.

Хората обитаващи дълго време тези райони страдат от хронична височинна болест и ако при индианците в Андите се наблюдават сериозни отклонения в нервно-психическото развитие, то гилдията на шерпите в Хималаите понася същите условия безпроблемно. След тези общи приказки в съвсем популярен стил, избягвайки излишна терминология и обяснения на някои физиологични процеси, ще се опитам да синтезирам някои практически насоки свързани с височинната болест.

Две големи школи се занимават с тази проблематика: в САЩ и Европа. По-долу ще се придържам към изследванията на д-р Питър Хакет от института Денали в Аляска (този институт носи индианското име на най-високия връх в Северна Америка).Тъй като едно от основните понятия за разбирането на тази проблематика е надморската височина, е редно да споменем следното: определя се спрямо нивото на водни басейни в различни точки на света. У нас посочените на картите данни са почти винаги спрямо нивото на Балтийско море. Доколкото съм запознат, макар и рядко се ползват данни и спрямо нивото на Черно море при Варна.

Няколко принципни факти за атмосферното налягане. Ако на кота 0 то е на 760мм, на 1000м е 674мм, на 2000м ( язовир Белмекен) 596мм, на 3000м ( малко по-високо от Мусала) е 526мм, а на Еверест около 307мм живак. Надморската височина и атмосферното налягане са в пряка зависимост. Трети фактор е температурата на въздуха, тук важи златното правило: на всеки 100м изкачване (денивелация) температурата, при равни други условия се понижава с 0.6 градуса. Съставът на въздуха и на плажа в Сл. бряг, и на Мусала, и на Еверест е в еднакво процентно съотношение между азот, кислород и въгл. диоксид, тоест кислорода с височината не намалява. Парциалното налягане обаче е променено. Това налягане на покрива на света е само 30 % от това на брега на морето.

През 1981г. д-р Хакет изкачва Еверест и прави нещо за първи път, донася издишван от алпинистите въздух от върха за газов анализ. Основните определящи фактори за развитието на височинната болест са четири - пониженото атмосферно налягане, респективно пониженото парциално налягане на кислорода. Това е най-важният фактор, чиято проява е затрудненото усвояване на кислорода. На второ място е понижената влажност на въздуха, това води до обезводняване, затова високо в планината денонощните нужди от течности се изчисляват на 5-5,5 литра (под течности разбирай вода, чай, сок, а не бира). Роля играят и гореспоменатото понижаване на температурата както и повишената слънчева радиация.

Най-простичко казано, това състояние преминава през 3 стадия: височинно главоболие, белодробен оток и мозъчен оток. Ако леката форма, проявяваща се най-често с упорито главоболие, създава основно дискомфорт и страдание, то следващите две имат висок процент на фатален изход. Според едно сериозно проучване 2 до 4 % от хората озовали се бързо на 2500м надм. в. се оплакват от главоболие, гадене, повръщане, световъртеж, мускулна слабост, задух, дори лека дезориентация. Но това е само върхът на айсберга, защото 60% от хората поставени в същите условия имат скрити прояви и отклонения във физиологичните показатели.

Проявите на височинна болест не се влияят от пола на индивида, еднакво засяга мъже и жени. За успокоение на пушачите, пушенето няма връзка с височинната болест, но ако се прояви, спирането на цигарите е задължително. Интересен факт е, че хора над 50г. по-рядко боледуват в сравнеие с млади или натренирани индивиди.

Тъй като нас ни касае конкретно ситуацията в българските планини, се изкушавам да посоча някои интересни факти. Случайно попаднах на един задочен спор - коя от двете наши планини - Рила или Пирин, е с по-стръмни склонове. Направено е едно невероятно математическо изчисление според което в Рила 592 кв. км. са зони с надм. в. над 2000м, в Пирин тази цифра е 235 кв.км. Като прибавим към тези данни останалите по- високи върхове у нас с прилежащата им територия, цифрата общо за нашите планини достига общо 1000кв.км. Тоест всеки попаднал в тази зона е изложен на известен риск. За да не изглеждат голословни посочените изчисления по-горе, ще приложа още малко статистика свързана с върховете у нас с височина над 2000м: Рила - 149 броя, Пирин - 75бр, Родопи - 12бр, Стара планина - 32бр, Осоговска планина - 6бр , Беласица - 1бр, Славянка - 3бр и Витоша - 12 броя.

С по едно изречение за тежките форми. Белодробен оток - тежко, животозастрашаващо състояние, от което загиват 60% от алпинистите, преди да достигнат до най-тежката форма. Мозъчен оток - достатъчно е да се спомене, че 50% от хората изпаднали в кома вследствие на мозъчния оток - загиват.

Какво практически може да бъде направено, това са принципите на профилактика и поведение. Може да се изкачите нависоко, но задължително се преспива на по-ниско. При прояви на главоболие още при изкачването, то трябва да се прекрати и да се слезе на ниско. Но на колко ниско? Минимум 300м денивелация, ако оплакванията продължават - още толкова надолу. Прием на повече течности между 3,5-5 литра, без цигари и алкохол. Помага въглехидратната диета. Тя трябва да е поне 70% от общата.

Умишлено не посочвам данни за ползвани медикаменти и техните дози, и само в телеграфен стил ще съобщя, че е възможна известна профилактика дни преди предприемане на изкачването с витамини, гинко билоба и др. С особено внимание трябва да се отнасяме към ползването на сънотворни, тъй като те подтискат дихателния център.

В крайна сметка единственото правилно поведение е аклиматизацията, тоест процеса на приспособяване на организма към други условия на живот. Само три часа са необходими на човешкия организъм за да стартира увеличеното производство на ензима еритропоетин, оттам се отключва сложна система чрез стимулация на костния мозък. Но това не е достатъчно и на 2000м за пълна аклиматизация са необходими 10 дена. Великолепното място у нас за осъществяването на този процес е високо планинската база край язовир Белмекен.

Ако горенаписаното е подействало на някого притеснително, лично аз съм се сблъсквал с лека форма на височинно главоболие, а и някои други прояви на два пъти, но не в Рила и Пирин, а в Стара планина. Веднъж на Триглав и веднъж на Ботев връх. Усещането е неприятно, но отзвучава сравнително бързо.