Сопотският водопад и градът на Вазов

Хубав слънчев, топъл ден в края на зимата. Снеговете в Балкана бавно отстъпват, превръщайки се в буйни потоци, подскачащи по стръмните скали към подножието на планината. Накратко - време за водопади. Този път Сопотският.

Безбройни станаха отклоненията от най-дългия път ( Подбалканския). Поемаме по отбивката за лифта, но той не е нашата цел. В Сопот и наоколо, Вазов е навсякъде. Кратка спирка на дядо Стояновата воденица. Тук се развива част от действието в романа Под игото. Малко по-нагоре е манастирът Възнесение Христово ( Св. Спас).

Този манастир заема важно място в Българската история, има връзка с разположения наблизо Копсис. Тук на 7ми дек 1858г. Левски е замонашен с името Игнатий. През 1875г. под ръководството на Тодор Каблешков, клетва полагат членовете на революционния комитет. През 1877г. манастирът е разрушен, а две години по-късно възстановен. Възниква като мъжки манастир, днес - действащ женски.

Пътеката за Сопотския водопад започва вляво покрай манастирската ограда, скоро се пресича Манастирска река и се навлиза в планината. Лека и приятна пътека. Двайсетина минути след началото е единственото място, където може да се обърка маршрута. Там вляво се намира отбивката за хижа Добрила.

Ние продължаваме по реката. След малко се достига параклиса. Тук Манастирска река при маловодие попада в губилище.

Пресичаме реката и не след дълго Сопотският водопад е пред нас. Петнайсет метров воден стълб стремглаво полита в отвесните скали по два отделни ръкава. Запечатахме го доста мощен и пълноводен.

Остатъка от деня посвещаваме на подробен преговор на други Сопотски забележителности. В небето се реят парапланеристи. Каква ли е гледката отвисоко?

В центъра на Сопот от 1955г се извисява паметник на Иван Вазов. Недалеч се намира къщата-музей. Следва Девическият манастир (Метоха) основан 1667г. Още по-стара е манастирската църква (от 14-15 век). Днес прочутото крило с чардаците е възстановено. Тук под килията на игуменката се е укривал Левски. А лозницата...!

В съседство се намира музеят Радино училище (Девическото). Идеално място да се пренесеш в събитията описани в Под игото.

Не е за пропускане църквата Св. св. апостоли Петър и Павел, строена 1846г. За времето си - много внушителна, с размери 36- 18м.

На малък хълм до всичко това, се набива на очи надписът "Аз съм българче". Изкачваме стъпалата догоре. И тук всичко е Вазов, изложен е 3Dмакет на романа.

В Сопот чешмите са на особена почит. До паметника на Вазов е Базаитската. Има още 27, като всяка е именувана.

От толкова история, малко в повече ми дойде етно-занаятчийският център Сопотски еснаф. Уредниците бързаха да си ходят, а и входът е възпиращ - 12 лв за билет. За трети път го пропускам.

Навремето Сопот за кратко носеше името Вазов град и как иначе при положение, че освен великия писател, тази фамилия носят и двама генерали: Георги Вазов, военен министър, останал в историята с превземането на Одрин и Владимир Вазов (спомнете си битката при Дойран - септември 1918г). Един от малкото чужди генерали, за които се споменава в официалната история на Британската империя. За награда след 9 септември го интернират в Рибарица, където и умира.