Скална църква край село Крепча

Специалистите твърдят, че у нас броят на скалните църкви и манастири надминава 1000. На пръстите на едната ръка се броят няколкото известни и посещавани. Останалите са потънали в забрава. Рядко някой заблуден ентусиаст надниква в изоставените и трудно достъпни ниши и килии.

Предполага се, че скалните църкви имат своя разцвет с появата на исихазма - религиозно течение издигащо в култ уединението, вглъбяването, тишината и молитвата с цел да се постигне единение с Бог. Но докато исихазма се разпространява около XIII - XIV век, надписи дават информация за християнски скални манастири още от IV - VI век, явно гоненията на християните от III - IV век са принудили част от тях да потърсят закрила по безлюдни и непристъпни места.

Нашите скални църкви са съсредоточени основно в Северна България и най-вече на североизток. Единични изключения са комплекси в Южна България. След като видяхме Ивановските скални църкви и Басарбовския скален манастир (единствен действащ в наши дни), беше редно да слезем надолу по веригата. Къде - в Крепча, край Опака, Търговишко.

Скалната църква е в отвесни скали на брега на река Баш бунар, вдясно на пътя за село Голямо Градище, на около 2км след село Крепча. Днес достъпът до църквата е улеснен.

Стръмно, но обезопасено стълбище води догоре. Бяхме единствените посетители, ако не броим две набожни кози, които си похапваха безгрижно на почти отвесните скали.

Защо точно в Крепча? Тук са запазени два надписа, които към днешна дата са най- старите известни надписи на кирилица. Установено е, че по-лошо запазеният надпис е от 921г. след Христа (проф. К. Попконстантинов). От времето на цар Симеон! Всъщност единият надпис е в църквата, а вторият не е достъпен за посетители.

Скалният комплекс се състои от манастирска църква, църква-гробница и манастирски килии.

Освен двата надписа на кирилица, могат да се видят староеврейски букви, рунически знаци и рисунки, доста лошо запазени.

Толкова за Крепча за да има време за останалите 999.