Пролетно край язовир Студен кладенец

Източните Родопи - същинска неразорана целина. Безкраен списък от забележителности, голяма част от тях доскоро неизвестни, а и трудно откриваеми. Тук има всичко: крепости, мегалити, тракийски светилища, Перперикон, Татул, изоставени древни рудници, водопади и дори вкаменена гора. Да не забравя за скалните ниши и стотиците мюсюлмански текета, тюрбета, джамии. Да се види дори основното от този списък трябва сигурно месец.

Днешната цел е скромна, да започнем от някъде, по-точно от южния бряг на язовир Студен кладенец. След Кърджали, по пътя към Маказа, търсим първата отбивка вляво, към Глухар и Вишеград. В покрайнините на второто село, на десния бряг на Арда (разбирай язовира) са останките на малка средновековна крепост. За да се стигне до нея, принципа е карай направо, докъдето има път. От края на асфалта до крепостта са само 5 мин пеш.

Крепост Вишеград е кацнала на малко плато на кота 587м. Отсреща е по-голямата и известна Моняк (Мнеакос). Останките заемат площ малко повече от половин декар. Функционира между IV- XIV век. Приема се, че е била резиденция на управителя на Ахридос. Най-запазена е южната стена, до 6-8 метра височина. Руините не са пощадени от иманярски набези. Следите от тяхната "дейност" са навсякъде.

Във Вишеград за кратко пребивават кръстоносците на маршал Жофроа дьо Вилардойен (става дума за IV кръстоносен поход).

Съвсем наскоро проф. Н. Овчаров оповести новината, че тази крепост ще бъде реставрирана, осветена и ще стане притегателно място за туристи.

А що се отнася до гледките към Кърджали, язовира и зелените хълмове наоколо - бедна ми е фантазията да ги опиша. Обратно по пътя в търсене на втората отбивка вляво: към Груево, Летовник и Дамбалъ.

В селото набързо събирам още малко информация за посоките и състоянието на пътя. Първа цел е Дамбалъ - свещено място за алевитите. Правилната посока е в края на селото, от махала Рехиловци и нагоре. Черният път е заменен с нова отсечка, гладък асфалт още 3,5 км. Не липсват и знаци, някои от тях с фрапиращи цифри- наклон 15%, че и 18 %. Стръмничко е. Дамбалъ се намира североизточно от Момчилград. Отвесната скала е кацнала на планинско възвишение сред разкошна широколистна гора. Местните наричат скалата Гермикая. От нея се стича светена вода.

Подобно на други магнетични места и тук не може да се мине без легенда. На Дамбалъ мюсюлманите алевити отдават почит на Яран баба. Именно той ударил с юмрук скалата и потекла буйна вода. После запушил отвора с непрана вълна и водата започнала да се просмуква в скалите на капки. Оттам идва и наименованието, дамла- капка, т.е. капещия камък. В ниското водата е каптирана в чешма, има и малко езеро. Хората вярват, че водата от капещия камък лекува заекване, а и други страдания. Мястото се посещава масово по Гергьовден и от мюсюсмани и от християни.

Пътят продължава още стотина метра до малко тюрбе.

Тук приключваме с поклоническия туризъм и алианите. Следват природни красоти: езерото с лилиите и Летовнишкия водопад. И двете са в близост до село Летовник. Спирам до клуба на ловната дружинка, на табелата се мъдри рошав глиган! Оттук следва пешеходната част. За езерото сочи малък указателен знак, закован за дърво в началото на уличката и невидим от площадчето.

По цялото трасе това е единственият ориентир, излизаме до крайните къщи на селото и пътят се раздвоява. Вляво покрай плетовете са селските гробища, стигнете ли до тях значи сте в грешна посока. Този път се спуска надолу до брега на язовира. Вярната посока е от последните къщи направо и нагоре. От селото до езерото са само 10-15 мин бавен ход. Малък водоем, който всъщност е микроязовир. Същинските езера в Родопите са много малко. Езерцето не се захранва от поток. Водата извира на място. Лилиите са се появили преди около 20тина години незнайно как. През юни и юли цялата площ се покрива с цъфтящи лилии. Местните хора наричат езерото Сюлюклю гьол (езерото с пиявиците). Стадо крави с малки теленца заема позиция за водопой, оставяме ги на спокойствие.

И към последната цел - Летовнишкия водопад. За доста места в Източните Родопи, когато се стигне до координатите обикновено следва - попитайте местните. И оттук започват проблемите с посока, разстояние, подход. Затова, както се казва, четете внимателно, няма да повтарям: Летовнишкият водопад се намира на малка рекичка, пресичаща пътя между Груево и Летовник. Основен ориентир е мостът на реката, малко преди село Летовник. Намира се на голям ляв завой, парапетът е в ярко жълт цвят. Трябва да се премине моста и малко след него вдясно има поляна. Подхода директно от моста по реката е почти невъзможен. Втори важен ориентир - на крайпътно дърво са поставени две табели, сочещи към Дамбалъ и Езерото с лилиите. За водопада - нищо. Точно от тези табели се прекосява пътя и се слиза до реката. След което трябва да преплувате, извинявайте - да я прецапате. Малка и плитка е.

Оттук се тръгва по левия бряг и надолу по течението. Мостът остава зад гърба ви. Скоро пътеката доближава ръба на малък каньон. На метър от нея е 10-15м пропаст, така че внимателно. Този участък е кратък. Следва малка горичка и се излиза на поляна в непосредствена близост до реката. Тя се пресича отново и се тръгва срещу течението, по десния бряг. Става видно защо си струва усилието да се стигне до тук. При пълноводие водата на този водопад тече в два отделни улея, сега "работеше" само по-ниския.

В отвесните скали са се оформили две скални ниши. А горе на ръба е кацнало дърво с невероятна форма на ствола. Оттам просмуква и капе вода. Приказка! Та това е в общи линии края на началото Източни Родопи.