Приключението Голубовица

След два дни на хижа Рай, впечатленията от Райските скали и водопада още не са отлежали и вече сме готови да сменим рязко посоката към любимите Родопи. Групата е леко редуцирана и в променен състав, а тук целта е друга - от висините на Балкана, дълбоко под земята.

От две-три години дебнем момента за посещение на Голубовица. Теоретично сме наясно с особеностите на тази пещера и този път късметът е с нас. Посещението на Голубовица има известна специфика. Тази водна пещера е достъпна от късна пролет до ранна есен, задължително с екипировка и водач. Два-три телефонни разговора дават зелена светлина на начинанието. За нула време са уговорени дата, час и нощувки в Смилян. Не остава друго, освен да се натоварим в колата, то и без това почти не снемаме раниците и щеките от нея. Този път имаме перфектно разписание и лежерно поемаме в посока Смолян. Кратки почивки тук-там, 5-6 снимки на Пампорово, просто така, да отбием номера. Курортът е тъжен и пуст. Студен полъх на вятъра напомня къде сме.

По обяд правим една обиколка на ларгото в Смолян. Пълно е с народ, предимно млади хора. Красив град, личи си усвояването на европейските пари. Измъкваме се по безкрайно дълъг булевард и картината рязко се променя, пътят навлиза в разкошна гора. Не минаваме оттук за първи път, но на нас родопските пътища не ни омръзват, а и не само те.

В тази част на планината са едни от най-красивите родопски села: Чокманово, Смилян, Кошница, Могилица, Арда, Горна Арда, Кремене, Киселинчево, Бориково. Всяко едно от тях крие интересна история и забележителности.

От Чокманово е рода на големия български естраден певец Бисер Киров, там е и гробът му. Смилян - кой не е чувал за смилянския боб, по 10 лв. килограма. Тук е музеят на боба и една великолепна часовникова кула от царско време. Могилица- Агушевите конаци, най-големият запазен феодален замък у нас. В центъра на Могилица може да видите най-голямата лъжица в света. Че ако не българин, кой ще направи най-големия черпак. Арда и Горна Арда - една голяма застава, останала от времето на студената война, сега превърната в хижа. В Горна Арда е родена Валя Балканска. И оттам нагоре към изворите на реката има още - два великолепни еко комплекса: Гераница и Дядовата ряка, изградени в типичния родопски стил. И още малко нагоре, представете си може да посетите гроба на магарето на Настрадин Ходжа. Представлява камара камъни и голям дървен християнски кръст. Защо на гроба на магарето на Настрадин Ходжа има християнски кръст - отговора се крие в древна легенда?

Сега сме се съсредоточили в темата пещери.

В Смилян ни посреща идеално време. Набързо разтоварваме излишните неща и се отправяме към мястото на уговорената среща.

Пещерната система Голубовица е сложна четириетажна система от галерии, като достъпна за хора като нас е водната и част Голубовица 2. Има тръпка - все пак човек не влиза всеки ден във водни пещери. Водачите пристигат и поемаме по тясна горска пътека, криволичеща край брега на малко езеро.

След десетина минути сме пред входа на пещерата. Следва инструктаж и екипиране - водонепроницаемо облекло, челник и най-отгоре спасителна жилетка, която водачите старателно връзват. След всичко това няма връщане назад.

Голубовица е необлагородена пещера, няма осветление, стълбички, мостчета, парапети, човек вътре попада в девствен свят. Водачите са млади хора, но вдъхват доверие. Личи си с какъв мерак са се отдали на пещернячеството.

Поемаме навътре. Още с първите крачки става ясно защо ни обясняваха как се гази във вода в такова затворено пространство, с особена акустика. Проникващата от входа светлина бързо-бързо се стопи, оттук се уповаваме само на челниците.

Голямата тръпка в Голубовица е преодоляването на полусифон, единствен начин да се продължи напред. Мястото е тясно, не е за хора с клаустрофобия. Преодолява се с лодка, като водачът и един от нас лягат един срещу друг на дъното и по въже лодката се издърпва срещу течението. Като инициатор на тази подземна експедиция беше редно първи да легна в лодката. Преминахме стеснението и водачът бързо ме разтовари от другата страна като ме предупреди да не шавам много заради плаващите пясъци, след което се върна за останалите от групата. Стоя си аз там сам-самичък дълбоко под земята, по едно време насочвам челника към мястото, където реката навлиза в теснината... и започва да ме гложди една мисъл. Ами ако сега нивото на подземната река се покачи с 40-50 см и затвори пътя навън - какво правим? И се успокоявам самичък - ами то нивото другото лято няма начин да не спадне, тогава ще се изнасям.

Съсредоточаваме се върху красивите пещерни образувания, колко ревниво си ги пази Голубовица.

Напредваме по реката, вече се чувстваме в свои води, буквално.

В крайна сметка достигаме до предела на нашите възможности - непреодолим сифон. Дотук сме.

Навътре само за подготвени пещерняци - водолази. В интерес на истината този сифон е преодоляван от експедиция, след него има още километър галерия, завършваща с нов сифон. Зад него все още човешки крак не е стъпвал.

Спелеолозите считат, че галериите на пещерата достигат до една местност в Родопите, която се нарича Попрелка. Там се намира и едноименната махала, районът е северно от село Кремене.

В Попрелка е родена и живяла Руфинка - героинята на една от най-хубавите и тъжни родопски песни - "Руфинка болна легнала". И до днес гробът и е запазен там. Руфинка е действително живял човек, нейното истинско име е Руфие Чакалова

Оставаме доста време до бликащата от сифона подземна река. Научаваме още факти как се преодоляват подобни препятствия. Тънък телефонен кабел се губи навътре във водите. Ползвали са го за връзка по време на експедицията. Тук мобилните телефони не играят. Гледам го и си мисля: сега, ако имам един от ония старите военни телефони и взема, че звънна...Ами ако някой отсреща ми отговори? Кой може да е - най-вероятно някой пещерняк, забравен там по време на експедцията.

По обратния път се движим далеч по-уверено.

Промушваме се с лодката през теснината със самочувствието на врели и кипели в пещерните работи.

След малко се появява и светлината в тунела. А навън небето е толкова синьо, околните хълмове - толкова зелени! Колко много цвят!

Разопаковаме се от екипировката, събираме малко слънчева топлина.

Водачите ни предлагат бърз въздушен транспорт по обратния път. Не ми понасят тези въздушни еквилибристики и поемам обратно по пътеката. След малко Калина и Милен прелитат по въздушния тролей над езерото и увисват в спирачките.

За днес май няма други желаещи за подземни приключения и потъваме в сладки приказки с водачите. Големи симпатяги.

Подобно изживяване с проникване във водна пещера може да се осъществи на още едно интересно място - на Крушунските водопади, в пещера Водопада.