Пещера Шаренка и родопските кристали

Родопите не са само приказна природа с върхове, ждрела, вековни гори, пещери, водопади. В Родопите живеят хора и не всички отглеждат тютюн, смилянски боб или наглеждат стадата си по емблематичните родопски поляни.

Рударството в Родопите е от най-дълбока древност. С индустриализацията оловно- цинковите мини край Златоград, Мадан, Рудозем дават препитание на мнозина. Да не говорим за добива на стратегическите уран и злато.

Спонтанно се роди идеята на преминем по хилядолетния път на рудодобива. Това най- лесно може да се случи в Мадан: с древния рудник-пещера Шаренка, през кристалната зала " Родопски кристал" и работещите и в наши дни мини край града.

Ако оставим настрана древните тракийски мини, първите сериозни научни проучвания в тази част на Родопите прави френският геолог Ами Буе, а в началото на 20век Георги Бончев обхожда част от планината, като събира и описва намерените находки. Този голям български учен е роден в село Жеравна. Г. Бончев (1866-1955г.) завършва Загребския университет. Основоположник на българската геология, основава Геологически институт при БАН. Много ценни са разработките му в сферата на гемологията ( изучаваща кристалите) и геоархеологията (наука за мегалитните паметници).

Но да караме поред. Първа спирка е пещерата Шаренка. Оставям колата в началото на пътеката. Посетители липсват и с уредничката Розалия Кехайова поемаме нагоре. Идеална възможност за спокоен диалог. Зареден с първоначална информация, неусетно се изправям пред входа на пещерата. Шаренка няма осветление, по-точно има агрегат, но за един човек няма смисъл да се хаби горивото. Още по-добре, защото на светлината на челниците преживяването е далеч по-пещерняческо.

У нас са описани над 6 000 пещери, но тази не фигурира в списъка, защото по същество е останки от минни галерии. Става дума за VIII век пр. Хр.

Шаренка е малка пещера, чийто вход се намира на 830 м надм. вис. Разположена е на левия бряг на атрактивен пролом, изграден от мрамори. Носи името на един от маданските квартали и е само на 3км от града.

Потъваме в мрака на тесен коридор, който води до две малки галерии. Челниците блуждаят в различни посоки и разкриват потайностите на древния рудник. На места сводът е обсипан с люспи, изглежда като позлатен. Всъщност допълнително нанесения халкопирит създава тази илюзия.

В едната зала на пещерата има процеп - комин, използван при добива и преработката на рудата. Тук са се добивали цинк и олово. Много интелигентно е представена човешката дейност в Шаренка. Оформена е експозиция от десет восъчни фигури в естествен ръст. Те са групирани тематично: човешко обиталище, добив на руда и топене на руда. За жалост древните леярници са унищожени от иманяри. Просмукващата се в галериите вода е оформила улеи, оцветени от металните руди.

Независимо, че Шаренка е на 830м надм. вис. вътре е доста топло, 15°C. Топлината и тъмнината са добре дошли за някои твари. Тук обитават три вида прилепи, среща се много рядък вид стоножка, а и буболечки оцветени в лилаво. Нямах късмета да ги зърна.

Време е да поемем обратно. Спускайки се по каменистото дере, вниманието ми привлече отвор на изоставена минна галерия.

Оказа се хоризонтална, а в дъното и, при желание може да развъртите кирка и лопата с надеждата да откриете някои от чудните родопски кристали. Пред неясната перспектива да копая нахалост, избирам алтернативен вариант. Въжената линия на съседната мина работи и в депото отделят попадналите в количките кристали. Цяла камара са, и ни позволяват да напълним една торба. Подбираме от всичко, което ни хване окото.

Оттук, обратно в Мадан, където може да сравним придобивката си с уникалната колекция в залата "Родопски кристал". От 1984 г. тук са изложени кристали, извадени от недрата на Родопите в този район. Изложени са около 600 образци с невероятни форми и разцветки. Най-големият е с размери 80 на 60 см. Могат да се видят ахат, галенит, сфалерит, калцити, родохрозит, халкопирит и още други като самороден къс олово.

След всичко това, остава да се съсредиточим върху останалите не малко забележителности в района на Мадан и Рудозем.