Поглед към Южния Джендем. Екопътека Бяла река.

Южния Джендем си е спечелил славата на най-страховитото и непристъпно място в българските планини. Тази част от Централна Стара планина, южно от връх Ботев и връх Кафадикилди, на изток достига до Купените (малък и голям), а на юг до връх Хайдут тепе.

До 1957г. тази територия е истинско бяло петно на картата на Балкана. Тогава е направен първият сериозен опит за неговото обследване от Енчо Баланов. Месец по- късно е проведена 8 дневна експедиция от Никола Корчев, Симеон Симеонов и Младен Чакъров. Експедицията преминава по протежението на Джендемска река до водослива с река Бъзовица.

Реките водещи началото си от южните склонове на планината са трасирали бездънни урви, по чиито прагове водите формират буйни водопади.

Голяма част от наименованията, особено на водопадите в Джендема са дадени по времето на експедицията от 1957г. Никола Корчев (1931- 2006г.) е български скулптор и алпинист. През 1956г. осъществява първото солово изкачване на северната стена на Мальовица. На следващата година е емблематичната експедиция в Южния Джендем, а 1962г. заедно с Елена Пъдарска, Корчев се спуска в пещерата Дяволското гърло. Завидна биография. И как иначе, като е родственик на друг Никола Корчев, опълченец при подполковник Калитин, спасител на Самарското знаме. Спомнете си картината на Ярослав Вешин от 1911г., изобразяваща Корчев като знаменосец. След тази доста суха, но необходима фактология, ще спомена още нещо, освен чисто географски Джендема попада в пределите на новосформирания биосферен резерват (2017г.) по стандартите на ЮНЕСКО. Този резерват има по-широки граници, обхваща целия водосбор на Бяла река плюс ждрелото на река Тъжа и горното течение на река Тунджа.

Този див, непристъпен кът на Балкана до днес е разкрил прелестите си само на малцина смелчаци.

За хора като мен остава варианта да се докосна до частица от това величие на природата и тази частица е екопътека Бяла река. Много станаха екопътеките у нас. В началото упорито следях информацията за всяка новооткрита, но когато надминаха 100, им изпуснах края. С годините все пак успях да пребродя доста от най-атрактивните. Бяла река е една от тях и отговорно заявявам, една от най-добре поддържаните.

Минаваме набързо през Калофер. В северозападният край на градчето, пътят се раздвоява: надясно е отклонението към Паниците и хижа Рай. Нашата посока е вляво. Участъкът до Калоферския манастир е проходим за лек автомобил, но ще ви скъса нервите, особено, ако скоро е валяло.

Редуват се отсечки с приемливо покритие, но на места зеят трудно преодолими кратери. Отбиваме се за кратко в наскоро обновения манастирски комплекс. Рождество Богородично е основан през XVIIвек., съдбата му не е много различна от тази на другите манастири. Два пъти почти унищожаван, а 1877г. е опустошен от пожар. От 1880г. започва изграждането му изцяло наново, 100 години по-късно е основно ремонтиран.

Екопътеката е къса, 1830 метра. Криволичи покрай Бяла река, между кота 540 и кота 630. За спокойното и изминаване трябват около 2 часа. Води началото си от обособената граница на НП Централен Балкан. В съседство е оформен бивак, където се предлагат възможности за къмпингуване.

Поемаме в същинската част. Грохот на буйни планински води, мостчета, парапети и стълби се редуват с едничката цел, да ни отведат възможно по-близо до природните красоти. Разстоянието се изминава неусетно. Накрая стъпваме на малка скална площадка, преградена символично с лента (дотук сме).

Погледът към билото разкрива част от Същинския Джендем. Биноклите придърпват до нас страховитите урви. В една от тях белее величествен водопад. Не уточнихме кой от многото е.

Площадката е малка, за няколко души, желаещите обаче са много и отстъпваме за следващата група. Оттук наобратно вариантите са два: или по същия път през каскадата стълби и мостчета, или по пряка пътека встрани през гората.