По пътя на Искъра

"Ние българите сме чудовищно равнодушни към себе си: ние живеем и мрем в една страна, която почти не познаваме, а между това - какво съкровище от хубости, великолепие и любопитности е българската земя." -  Ив.Вазов

Искърското дефиле е огромен по мащабите си пролом на река Искър  в западните части на Стара планина. Дължината му се определя на 84 км. Възникнал е чрез всичане на реката и издигане на планинската верига. За негово начало се счита град Нови Искър, дефилето следва посока север и при Лъкатник се отклонява на изток.

Дълго време проломът е на практика непроходим. Промяната настъпва едва през 1897 г. с прокарване на ж.п. линия по цялата му дължина от София към Мездра. Изграден е и автомобилен път.

Ж.п. линията е атрактивна с множеството си мостове и 22 тунела. И днес се счита, че най-добрият начин човек да се полюбува на дефилето е като ползва железницата. А има много какво да се види, буквално за всеки по нещо: невероятни гледки, скални феномени, водопади, пещери, карстов извор, манастири, няколко екомаршрута,

интересни паметници, история...

Вазов прекарва през 1898/99 г. доста време в района. Тогава пише "Скитнишки песни".

Кътински пирамиди

Намират се до село Кътина, в началото на Искърския пролом, на 650 м н. в. Образували са се вследствие на ерозивен процес. Има фрапираща разлика във визията им от 70-те години и днес. Изглеждат обречени, загубили са много от красотата и атрактивността си.

Карстов извор Житолюб и пещера Темната дупка

Пещерата е една от най-популярните у нас, своеобразен университет за пещерняците. Представлява сложна система от две основни галерии с множество проходи между тях и всичко това ситуирано на четири етажа в съчетание с подземни реки и езера. Входът и се намира в скален отвес на 27 м над нивото на река Искър, непосредствено до шосето. Там има малък паркинг, ресторант и изкуствено езеро.

Карстовият извор се образува от две реки: Петренска и Пробойница - те протичат през пещерата и оттам през сифон се отвеждат до извора. Сифонът има дължина 30 м, но е непреодолим, препречен е от каменни блокове.

Количеството вода, бликаща от извора при обилни валежи, е внушителните 1200 л в секунда. В такива моменти може да се наблюдават още два извора - в сипеите от другата страна на ресторанта.

Житолюб образува една от най-късите рекички у нас, всичко 59 м, която се явява ляв приток на Искър.

Водопад Скакля и Вазовската екопътека

 Август не е време за разходки по водопади. Решаваме все пак да посетим водопада по лесния начин - с колата директно по панорамния път до село Заселе. Оттук е най-близо до горната част на Скакля. Другият вариант е от гара Бов, като до подножието на водопада се върви 45 мин и още толкова до мястото откъдето се спуска водата.

Паркираме в центъра на Заселе. Не сме единствените ентусиасти. Оттук до горната част на водопада са 10-15 мин по удобна, широка и осветена алея, следваща ръба на скалния венец. Обезопасена е с масивен метален парапет.

Достигам до дървеното мостче и ... греда. Няма капка вода.

Скакля е голям водопад - висок 85 м. Не е за подценяване и ще се идва пак дотук, но някоя пролет.

Що се отнася до екопътеката, последните години у нас се изградиха повече от сто такива. Известно е, че първата е била в каньона на река Негованка /2000 г./. Само, че тук край водопада още от 1972 г. е имало подобна пътека, която през 2007 г. е цялостно обновена.

Джуглата - село Церово

Интересно скално образувание с височина 18 м. Има особена структура, като че ли множество каменни плочи старателно са наредени една върху друга, оформяйки подобие на човешка глава. Образувало се е чрез ерозия за 250 млн години. Намира се до гарата в село Церово.

Рашов дол - село Люти брод

Традиционно преминаващите през Искърския пролом отделят време да се полюбуват на скалния феномен Ритлите. В близост до тях се намира историческата местност Рашов дол. На 03.06.1876 г. тук намират смъртта си дванайсет от Ботевите четници. Днес тленните им останки са положени в костница в село Скравена.

Самото място представлява стръмна поляна, като в края и има възстановка на кошара в която са се укривали четниците. Впоследствие е построен и параклис.

Достъпът до Рашов дол е от село Лютиброд по голям мост над река Искър. Пътеката започва от левия бряг на реката.

Ритлите - село Люти брод

Това скално образование е едно от най-впечатляващите в Искърското дефиле. Представляват четири отвесни скали, ориентирани успоредно една с друга. Максималната им дължина е 400 м, а на дебелина достигат до 7 м. Образували са се чрез ерозия за 120 млн години.  

Ритлите са разположени на левия бряг на река Искър. Горската растителност между и около тях скрива древни останки. Естествената защита на скалните отвеси е била използвана като част от крепостно укрепление, в най-ниската и най-високата част са открити останките от крепостната стена на античния и средновековен Коритен град. Крепостта и градът са на площ от 40 дка, разкрити са основите на църкви от различни епохи. Мястото е трудно достъпно и изолирано.

Ритлите са първия защитен геоложки феномен в България /1938 г./. Основна заслуга за популяризирането на скалното образование има унгарският пътешественик Феликс Каниц /1829-1904/. Той е евреин, приел християнството и си спечелва прозвището Балканския Колумб. Посещава многократно България, като издава трудове с географски, исторически и етнографски характер. Картира обширни български територии, като тези карти са ползвани от руските войски по време на Освободителната война. Каниц проучва и Ловешката крепост. Като талантлив художник през 1873 г. той рисува Ритлите. Тези негови картини ги правят известни в цяла Европа. 

В този район, високо над реката има останки на древен римски път, който е бил единствения вариант за преодоляване на планината.  

На десния бряг на Искър има скални структури аналогични на ритлите, но с по-малки размери - те са известни като малките ритли. Под тях са прокопани два тунела, през които преминава автомобилният път. Тунелите са прокопани по примитивен начин, те нямат облицовка. Просмукващата се през пукнатините вода за тези повече от сто години е дала наченки на сталактити.

Когато се прокарва ж.п. линията в пролома, Ритлите се явяват голяма пречка. Имало е дори идея да бъдат взривени. В крайна сметка е изграден ж.п. тунел под тях.

Манастир Седемте престола - село Осеновлаг

На отбивка вдясно поемаме към Осеновлаг. Целта е манастира Седемте престола. У нас има над 150 манастира, този е един от известните. Разположен в дефилето на река Габровица. Основан вероятно около 1040 г., свързва се с болярина Петър-Делян. Отделяме нужното внимание. Много подържан действащ манастир с интересна църква с кръстовидна форма. В двора расте вековна секвоя.

Паметник Дядо Йоцо - село Очиндол

От 2005 г. преминаващите през пролома могат да посетят паметника на Дядо Йоцо изграден на хълм, от който се разкрива зашеметяваща гледка. Героят на Вазов произнася култовата реплика: "Гледам българското". Този монумент е изграден по идея на местен бизнесмен, а автори на 5-метровата скулптура са Г. Тишков и М. Игаренска. Като материал е използван прочутият бял врачански камък. Районът около паметника е облагороден с алеи, много зеленина, осветление, един малък парк и механа. Достъпът до него е по асфалтов път.

В интерес на истината никъде не е упоменато, дали дядо Йоцо е от Очиндол. Това е породило ревност у съседните населени места.

Черепишки манастир Успение Богородично - гара Черепиш

В края на деня успяваме да се доберем до манастира преди да го затворят. В двора заварваме учудващо много хора. Получаваме задължителната информация: действащ мъжки манастир, основан при царуването на Иван Шишман /1371-1393 г./, многократно опожаряван и упорито възстановяван отново. Сградите в манастирския двор са кацнали на брега на реката. До отвесни скали е разположен старият храм. Християнската обител е посещавана от Феликс Каниц, Вазов /тук пише "Една българка"/, също и Алеко Константинов.

На излизане си мисля: били сме къде ли не, по всички краища на страната, нощували сме по хотели, къщи за гости, хижи, но никога в манастир. Навява спокойствие и одухотвореност, трябва да опитаме.

Крайната ни точка за деня е село Паволче край Враца. Пътят пресича Искъра и стръмно поема към Балкана. Отбиваме се за кратко в Челопек - в селото има музей на баба Илийца, реставрирана малка кокетна къща от нейна внучка.

В заключение: с този зиг-заг през Искърското дефиле се трасират основните и най-интересни забележителности, без епитети и възклицания, без патос и словесни напъни. Това е разбираемо - там, по тези места е бил Вазов, затова по-добре само  фактология.

Написаното не изчерпва всички красоти на пролома, които си заслужава човек да види. Има и нови обекти - като създадената през 2012 г. екопътека до 40-метровия водопад Боров камък край село Бов.

На някои от пропуснатите забележителности в дефилето са посветени отделни статии.