По най-дългият път - Гълъбец и гара Буново

Няма по-дълго шосе у нас, цели 508,6км. Прословутият Подбалкански път I-6 започва от Гюешево и прекосявайки цялата страна, филишира в Бургас. Пътят следва посока запад-изток, край София преваля Владайския проход, преминава през Княжево, пресича столицата и Софийското поле и навлиза между Балкана и Средна гора. Любимият ми път, изминавал съм го от край до край. Нескончаем списък от забележителности, сега ще се фокусираме в рида Гълъбец и село Буново.

На три километра северно от пътя в подножието на планината се е сгушило село Буново. Отбивката за него се намира до фамозен завой, в чиято дъга се извисява внушителен монумент в памет на Васил Левски (2007г). Мемориалът е създаден по идея на проф. Дойно Дойнов, роден 1929г в Буново.

Селото се явява важна отправна точка за няколко планински маршрута, особено към известния връх Баба и хижа Чавдар. Дотам води горски път, преминаващ под голямата забележителност на Буново: уникален железопътен мост, най-високият на Балканите - 30м. От двете страни на моста жп линията се провира в тунели. Този между Долно Камарци и Буново със своите 3048м е втори по дължина у нас. А долу в дълбокото дере бучи Буновска река. Ридът Гълъбец се явява важен вододел, на запад реките захранват Бяло море, на изток се насочват към Марица.

Бил съм в Буново няколко пъти, кипро разположение, невероятни гледки. И още една причина, която няма как да подмина. Тя ме отвежда на гарата. Гара в миналото, сега само спирка. Перонът пустее, ръждясващи катинари. Тревата расте на воля. И една паметна плоча поставена 1990г.

...9 март 1985г, 21:31мин, влак № 326 от Бургас за София. Бомба с часовников механизъм взривява вагона за майки с деца. Загиват седем души, девет са ранени. За случилото се на гара Буново е говорено и писано много.

На 11 септември 2007г на гарата е открит паметник висок 7м. Защо точно на тази дата - заради аналогията с атентатите в САЩ.

Монументът изобразява жена, държаща дете. В конструкцията са използвани железопътни релси и ламарина от жп вагони. Идеята и изпълнението дължим на двамата синове на Николай Хайтов - Александър Хайтов (скулптор) и Здравец Хайтов (архитект).

Та и такива неща може да се срещнат по най-дългия път...