По билото на Балкана - Атово падало и Бузлуджа

Коронования вирус ни разказа играта. Няма мърдане. Не го мори ни топло, ни студено. Ще взема да пробвам как е на по-високо. Няма време за Пирин и Рила, но Балканът е наблизо.

Подбалканският път ни посреща като стари познати. Реших да се качим до позабравената Бузлуджа, не че не сме били там, но има още някои детайли. Тъкмо да видим на какво дередже е чинията.След Казанлък отбиваме вдясно по пътя към върха.

В подножието на монумента има разклон, вляво той подсича билото и излиза на Шипка. Надясно са хижи, почивни станции и Атово падало. На ръба на горския пояс есента напомня за себе си, но планината още не е сменила премяната си. Топличко е. Отбиваме се до малката хижа Бузлуджа (голямата не работи). Не сме единствените криещи се от вируса по горите. Хижата е пълна.

В съседство с нея са изградени три паметника. Първият е посветен на Хаджи Димитър и неговата чета. Тук в района на Бузлуджа е последното сражение на четниците. Паметникът представлява статуя на воеводата на фона на стена с 28 каменни блока с имената на четниците и родните им места. Скулптор е Любен Димитров.

Малко по-нагоре е вторият паметник, свързан с учредителният конгрес на БСДП на 02.08. 1891г.

Тясна пътека води до трети в памет на трима загинали партизани. В края на поляната до хижата има още един паметен знак свързан с трагичен инцидент в планината.

Необходимо уточнение: официално лобното място на Хаджи Димитър е до връх Атово падало (1494м надм.в.). За една друга версия относно съдбата на воеводата съм споменал в публикация за село Свежен.

Малко след хижата пътят достига до кокетният хотел Еделвайс. Оттук започват екопътеки до връх Атово падало, до лобното място на Хаджи Димитър и към местността Катуните. Тия братя Шкорпел, и до тук са стигнали, описват в района пропастната пещера Ледницата, разположена в дъното на голям понор.

Продължаваме на принципа, докъдето можем с колата, после ще го мислим. Вече сме в подножието на Атово падало, на завет в долчинка се е свила хижа Младост. Голото било е залесено с ветрогенератори. Уж екологично, но грозно. За тези, които са забравили, ще напомня: от северния склон на 1220м н.в. извира Янтра.

Размотаването продължава, но е време да се върнем обратно към основната цел - чинията на Бузлуджа. Върхът е висок 1441м., не е много, дори в сравнение с други старопланински върхове. По-важно е обаче името - означава леден връх.

Гигантският строеж на билото изглежда доста омърлушен и с изтърбушен покрив. Стихиите системно и безкомпромисно отхапват от стомано-бетонната му конструкция.

Някога бляскав апотеоз на една противоречива идеология, сега изглежда почти обречен.

Преди много години имах възможност да надникна и отвътре. Съществуваше традиция за полагане на студентска клетва и я положихме чинно именно тук, и то пред погледа на ген. Делчев. Няма как да не спомена някои сухи факти и цифри. Архитект на паметника е Георги Стоилов. Пилонът се извисява на 68.5м. Крепи се на дълбоки, 16 метрови основи. На него е изградена панорамна площадка. Монтирани са 2 петолъчки с размери 6.6 на 12 м., осветявани от ел. лампи. Казват, че звездите са видими от Дунав и от Бяло море. Сигурно от панорамната площадка след 3 ракии започват да се очертават бреговете на Южна Африка. Конструкцията е погълнала повече от 70 хил. тона бетон и 3 хил. тона стомана. Вградено е 40 тона стъкло. А във вътрешното оформление 60 майстори подреждат 900 кв.м. мозайки, в цветова гама от 42 цвята.

Кой всъщност е платил цената на всичко това? Средствата са предимно дарителски. Събрана е колосална за времето си сума от 16млн. лева. Чинията поглъща 14 млн. от тях, а с останалите са построени три детски градини. Официалното откриване на паметника е на 23.08.1981г.

В съвременния високотехнологичен свят нищо не може да остане скрито. Паметникът на Бузлуджа вече е известен по света. Попада в класацията "Най-красивите изоставени сгради в света" под номер 25, в друга подобна класация дори води в класирането. Какво се случва днес? Има ли шанс да бъде съхранен? Интересен е проектът на архитект Дора Иванова. Ако се осигури необходимото финансиране, паметникът може да се превърне в желано за посещение място. Засега тече единствено консервация на част от мозайките. А през изтърбушения покрив звездите над Балкана любопитно надничат.