Пещера Венеца

Северозападът ни идва далеч, през годините на два пъти видяхме тук-там по нещо. Твърде недостатъчно да задоволи амбициите ни. Подредих един дълъг списък с интересни места, разбих го на километри и време, и в резултат се получиха седем нощувки на три различни места. От списъка даже отпадна обект, който никога не пропускам - пещерата Леденика, която разгледахме отдавна. За компенсация обаче в този списък се мъдрят три други пещери, за чието посещение съм отделил цял ден. Започнахме от Магурата на Рабишкото езеро. Няма смисъл да ви губя времето с нея, твърде популярна и посещавана. Та оттам в ранния следобед директно на гара Орешец. Целта е отворената за посещения през 2015г. пещера Венеца.

От гарата по асфалтов път се стига на 200-300м от входа и. Оставям колата край бариерата, чиято функция така и не проумях. Може би пешеходният маршрут служи за съсредоточаване и настройка за подземната разходка. Входът на пещерата е скрит в интересна постройка приличаща на бункер.

Сдобиваме се с билети и изчакваме изпод земята да изпълзи предходната група. Строени пред масивна метална врата изслушваме инструктаж и с лека почуда вземаме каски. Чак пък толкова.

Венеца е открита случайно при взривни работи в каменна кариера през 1970г. Работниците проникват през цепнатината в земята, под краката им започват да се трошат кристали, осеяли пещерната галерия. Остават изумени от видяното вътре. Веднага са уведомени пещерняците от белоградчишкият клуб "Бел прилеп". Новооткритата пещера дълго време е пазена в тайна. За по-сигурно през 1973г. входа и е бетониран. И добре, че са го направили, защото изящните пещерни образувания са всъщност оникс. Представете си, ако имаше свободен достъп какво копаене и чегъртане щеше да падне. Ониксът е полускъпоценен камък, особена форма на кварца и разновидност на ахата. Среща се в различни разцветки, най- често е черен. Това е камъкът на упоритите последователни хора и също камъкът на зодията Козирог.

Металната врата се отваря и поемаме в галерията.

Веднага прави впечатление ефектното осветление, дискретно монтирано и програмирано за промяна на цвета и интензитета. То засилва ефекта върху и без това фантастично красивите пещерни образувания. След Съевата дупка не очаквах да видя толкова впечатляваща картина, е видях. Бавно обхождаме зала след зала, а те са общо пет, вероятно ще се отвори и шеста, а след нея следват пропасти. Невероятни картини е сътворила водата в тази пещера: гроздовиден сталактит, огромен сталактон, но най- впечатляващи са кристалите.

За всичко това са били необходими само 140млн. години. Покрай всичко видяно микро- климата в пещерата остава на заден план. Никой не обръща внимание на хладината (температурата е 9.6°C), нито на сто процентната влажност на въздуха.

Редно е да отделим внимание на прословутите хеликтити на Венеца. Те са едни от най- крехките и специфични пещерни образувания. Имат скромни размери - максимум до 15-20см. Растат във всички посоки и не се подчиняват на гравитацията. Как се случва това? В сърцевината на нежния хеликтит има микроскопично каналче, даже в една публикация срещнах данни за неговия лумен- 0.008мм. Образуването им се обяснява с капилярно движение на разтворите.

Но да оставим тази работа на специалистите. Всъщност има и една екстравагантна теория: ами ако се касае за живо същество, животинче. В природата съществуват такива. Реших да проверя - пипнах го, не хапе.

В крайна сметка най-важна е насладата от видяното. Приказна пещера.

Отдавна спрях да сравнявам посетените от нас десетки пещери. Изнизваме се навън, нова група още не се е сформирала и използвам момента да разбера от гида как се стига до една друга близка пещера, която живо ме интересува. Добре, че го направих, иначе едва ли щях да я открия. Отново в колата и бавно в посока Белоградчик. Внимателно следя изминатото разстояние, трябва ми четвъртия километър, сметките излизат точни. Откривам тесен горски път вдясно, за да ме отведе до Козарника.

Поемам пеша по стръмнината. Табели никакви, но и не очаквам да има. Пещера Козарника се води забранена за посещения. Забраната важи, ако те хванат. Никой не се е засилил да го прави и след 10-ина минути съм пред масивния вход, добре скрит от хорските очи в скален отвес.

Козарника е пещера, за която тепърва ще се говори и ще се пише много, стига предположенията на екипа извършващ разкопки в предверието и, да се потвърдят.

Екипът работещ тук е българо-френски и се ръководи от проф. Сираков и проф Жан- Люк Гуадели. Французите не ходят къде да е по такива обекти. Да не забравяме, че първото спелеоложко дружество е създадено именно във Франция 1895г. В Козарника най-напред са открити каменни оръдия и кости от животни, в по-долни слоеве обаче изплуват доказателства за прачовешко общество отпреди 1.2-1.4млн. години.

У нас обаче досега не са открити кости от неандерталец. Дали ще се докаже най- ранното пребиваване на съвременния човек в Европа, въпросът остава отворен.

В добавка, невероятна находка от приблизително същата епоха може да бъде видяна в Чирпан - част от човешки зъб.