На Ботев връх по другия (лесния) начин

Изкачването на Ботев връх е сериозно предизвикателство, от една страна заради дългите пешеходни преходи, но и заради изненадите на променливото, непредвидимо време. Високият 2396м първенец на Балкана влиза в тройката на най-ветровитите върхове у нас. Другите два са Мургаш и Черни връх, със средно годишна скорост на вятъра 10,3 и 9,3м/сек. Когато вятърът поутихне за кратко, идват мъглите, 270 дни в годината. Мрачен връх, Ботев е изцяло в облаци 150 дни годишно. А за зимните изкачвания - какво да говорим.

В миналото, върхът е носил името Юмрук чал. Съвсем близо до него, с малко по-ниска кота е Малкият юмрук. Цар Фердинанд изкачва Юмрук чал и в негова чест е преименуван на Фердинандов връх. Поставен е и каменен стълб. През 1945г. е предложена промяна на името и е върнато старото. От 1950г. по предложение на общината в Калофер, първенецът на Стара планина носи днешното си име (по данни на Кънчо Пеевски).

Достъпът до върха е възможен от няколко изходни позиции. Безспорно най-атрактивен, но и най-опасен е подходът откъм хижа Рай, по прословутата Тарзанова пътека. Другите варианти са: по билото, през хижите западно от върха; от изток - от хижа Тъжа и от север, през хижа Плевен. Никой от тези маршрути не може да се нарече лесен.

Ботев е връх с характер и често създава проблеми на поелите към него. Силните ветрове в района на върха издухват снежната покривка и натрупват високи преспи в подстъпите му. За тези прословути бури ще спомена два красноречиви факта. Горе на върха личат останките на разрушената от стихиите 80-метрова кула, а показанията на уредите често излизат извън скалата, отчитаща скорост на вятъра до 144км/ч.

Случайно ми се отдаде възможност да игнорирам посочените по-горе маршрути и да достигна върха по един далеч по-комфортен и мързелив начин. Този вариант е пътят свързващ Калофер с връх Ботев. Тридесет и няколко километра чакълиран път, чертаещ невероятни серпентини, безкрайно криволичене в търсене на по-достъпно място и по-малък наклон.

Голяма част от това трасе е в рамките на НП Централен Балкан. Цялата тази картина е пред мен, настанен удобно в джипа. Достигаме до местността Дълбоката река, Оттук се виждат отвисоко хижа Триглав и Кадемлийското пръскало с връх Кадемлия. Още по-нагоре е заслонът Маринка.

Планинският път към върха не е общодостъпен, по принцип е забранен. От 2016г. режимът е смекчен - в почивни и празнични дни се допущат до десет автомобила. Необходимо е уведомление до управата на НП.

След заслон Маринка, пътят пълзи нагоре с поредица обратни завои. На един от тях, джипът почти спира, на склона чернее паметна плоча. Отивам да проверя. Оказва се поредното лобно място.

Още малко и сме на върха. Талази мъгла упорито прикриват така очакваните гледки. Все пак разочарованието не е пълно. Намирам си човек, който да ме посвети в някои детайли. Обикаляме около върха. Наред с ярките цветя по голото било, пак паметници и паметни плочи.

В гъстата мъгла се добираме до крайчеца на вечната пряспа, захранваща Райското пръскало. Тук един малък мит беше развенчан. За последните 20г. ланшният сняг се е застъпил с новия само веднъж, т.е. вечна пряспа няма. Тръгваме обратно към върха. Посядам на пейката пред метеостанцията. Видях го Ботев по лесния начин, ще трябва да опитам и по трудния.

Някои обаче не са имали късмета да докоснат върха. Ето една тъжна ретроспекция на някои фатални инциденти. На голям каменен блок до хижа Рай са монтирани паметни плочи на планинари загинали в района. До връх Малкия юмрук на 31.12.1954г. загиват трима души от Пловдив. Телата им са открити 6мес. по късно в пропаст на северния Джендем. Западно от върха, на 03.10.1962г. загиват три деца и учител от Ямбол.

На 02.02.2003г. загива Илия Петков на 24г., пометен от лавина. Параклисът до пътеката за Райското пръскало е строен в негова памет. Десетки планинари са носили камък по камък материал за изграждането му. През 2016г. Мирослав Късовски загива близо до заслон Маринка. През 2010г. на слизане от върха, в посока хижа Плевен загива още един младеж. През 2008г. загива Асен Христов на 24г. от Троян, причина - хипотермия. И още, в началото на 2019г. на Тарзановата пътека загива планинар от Карлово. На 09.01.2020г. баща и син губят живота си на връщане от върха. Този черен списък едва ли е пълен.

Изводът е ясен: ако тръгвате към Ботев връх, имайте не едно, а две наум!