Магистрала през облаците - пътят до язовир Калин

Всеки път, когато хвърлям поглед върху картата на Рила, една бяла отметка с начало село Пастра и край в нищото, високо в планината, фокусира вниманието ми. Може би най-трудният и тежък планински път у нас. Все още не съм го изминал. Всъщност преди години в лошо време пробвах, но овреме се отказах.

Впоследствие се нагледах на клипчета, снимки, прочетох доста информация. Теоретично съм готов, остава да се случи и на практика.

Сега, в края на лятото и идеална прогноза за времето, връщане назад няма. За да се настроя за бавно темпо, умишлено поех по благоевградските села.

Предвидих си и генерална репетиция - отсечката до село Падала. Седем км перфектен път, с няколко фиби и големи наклони. Бавно изпълзявам по обратните завои, следват шеметни гледки. А ето го и Падала.

След тази загрявка идва време за същинското предизвикателство. По пътя към Рилския манастир, в началото на село Пастра, има малко площадче и още по-малка насочваща табела. Началото на пътя с упоменат среден наклон почти 12%.

Тесен път с шокираща денивелация, поредица обратни завои и така до 2520м надм. вис. Най-високото място, докъдето може да се качите с личния си автомобил. Разбира се, при определени условия: от юни нататък, сигурен автомобил и не на последно място - читаво задкормилно устройство.

Този планински път е артерията, по която от 1925 до 1952г. са се доставяли материали, съоръжения и жива сила при строителството на част от каскадата Рила - ВЕЦ Каменец (Каменица), ПАВЕЦ Калин, язовирите Калин и Карагьол. Единствения път! Днес той има и втора функция: неголям брой търсачи на приключения с колелета, мотори, коли и джипове си вдигат адреналина по 17 километровото трасе.

В началото всичко изглежда в рамките на поносимото, до ВЕЦ Каменица бариерата е вдигната. До нея се мъдри табела "частен път". С една дума, айде от нас да мине и умната.

Оттук нагоре, пътят има обезопасяване, къде с нещо като метална ограда, къде с ония стари крайпътни камъни. Най-големият проблем си остава наклона, преодолява се основно на първа предавка. По груба преценка ми се наложи да карам на първа скорост около 12-13 км.

Тук още в горския пояс застигам двама велосипедисти. Заговарям ги и изръсвам първата за деня откровена глупост: колко трудно е нагоре с кола, сигурно да въртиш педалите е по- лесно.

Много бавно и внимателно крада от денивелацията. До ПАВЕЦ Калин има втора бариера и вече жива охрана. В дебел тефтер попадат номера на автомобила, името на водача, броя на пасажерите и уточнение докъде отиват и ще се върнат ли същия ден. Важно е. На връщане всички се отмятат по списък. Ако някоя кола не е преминала бариерата, няма я и горе край язовира, значи е на дъното на някое от дълбоките дерета. Други опции няма.

Човекът от охраната искрено ме убеждаваше, че нагоре нещата са далеч по-сложни и не е късно да се откажа. Как не! Получих и важна допълнителна информация. В най- проблемните си участъци пътят има добра хоризонтална маркировка (изтекло масло от пробитите картери). Много успокояващо звучи.

След ПАВЕЦ Калин се навлиза в зоната на обратните завои и още по-големи наклони.

Тук обезопасяване няма никакво, но най-голям проблем е разминаването. Догоре ми се наложи три пъти, голяма мъка. Започва едно замерване на лакти, педи и пръсти, разместване на камъни, дай напред, върни назад. И всичко това за да се осигурят заветните няколко см от кола до кола. При тези маневри грешките са забранени.

Криво- ляво Дачията ме качи догоре. Реших да уважа планината и да повървя малко пеша, директно към язовирната стена. Пътека няма и поемам през камънака. Изглежда измамно близко, но ми отне 15-20мин. И ето ме на 2394м надм. вис. За гледките наоколо - бедна е фантазията.

Покрай тези кадри от язовир Калин се изкушавам да спомена някои интересни факти за каскада Рила. Вецовете от група Рила са четири - първо е построен Пастра, следва Рила, Каменица и накрая най-високо разположеният ПАВЕЦ Калин. Това е първата българска хидроенергийна каскада. Строителството започва през 1925г от дружество Гранитоид. Това предприятие с международно участие съществува от 1908 до 1947г. Гранитоид е сериозна фирма, специализирана в изграждането на бетонни конструкции. Дружеството строи първият циментов завод у нас, тяхно дело е меорологичната станция на Мусала, Софийската баня. Притежават акции в мината в Брежане. В историята остава трагичната гибел на един от акционерите - австриеца Райнхард Томанек, убит от партизаните при акцията в Жабокрек.

Язовир Калин (строен в периода 1943-46г.) има бетонна стена 400м с височина 13,5м. Най-високият язовир на Балканите. В периода 49-52г. изграждат язовир Карагьол. Двата водоема са свързани по типа на скачените съдове. Стената на Карагьол е висока 17м.

Разбираемо условията за строителството са били почти нечовешки, работниците в късна пролет са се натъквали на преспи високи 6м (може би от лавини).

Който се добере до язовир Калин, има привилегията да посети по най-лесния начин хижа Иван Вазов, само на час път пеша. Долу- горе толкова време трябва и за връх Калин. На два часа път, Отовишки връх предлага гледка към всичките седем рилски езера в редичка. Много примамливо, но не разполагам с това време. Очаква ме предизвикателно спускане в цивилизацията. Бавно, отново на първа предавка, ако не си помагам със спирачката почти постоянно, колата тръгва като паве по наклона.

Надолу пътят изглежда даже по-страховито. След няколко обилни препотявания по виражите се регистрирам на бариерата. Дотук добре. Остават още 7км през рилските гори, преминати без особени перипетии. Вече на главния път се отбивам за кратко до вецовете Пастра и Рила.

Всъщност в наши дни четирите веца са частни, пътят е частен - служебен, но язовирите са държавна собственост.

Искрено се надявам да няма инциденти по този фантастичен рилски път през облаците. Защото много бързо и лесно ще спуснат бариерата окончателно, без опция "преминавате на собствена отговорност".