Лесна частица от Ком - Емине: Беклемето - хижа Дерменка

Популярен и вървежен маршрут с дължина почти 10км в посока. Централен Балкан - привлекателен с висините и гледките, които щедро раздава. Стига да е хубаво времето. Този път сме солидна група, сформирана малко случайно. Задачата е ясна - стегнато от Беклемето до хижата и обратно. Време за нощувка и релакс няма.

Подбалканският път, отбивка в Карнаре и нагоре по най-високия автомобилен проход в Балкана. Познавам го добре - завоите, урвите, фантастичните гледки са ми известни. Капризите на времето - също. На Беклемето съм опитал от всичко по много. Гъсти мъгли, бурен вятър, сняг, летен дъжд и студ, много студ. Днешният ден е изключение от правилото. Планината се е кротнала в лека дрямка. Прекалено нищожни сме крачейки по гръбнака и, едва ли усеща даже лек гъдел. Без излишно суетене зарязваме колите на импровизирания паркинг-пазар-сборище. Има хора от всякъде. Перфектно маркираната пътека всъщност следва приличен камионен път, почти изцяло в голия пояс.

Крачката спори, теренът е почти равен, няма и много от досадните камънаци. Не се налага да си гледам в краката, което позволява да редувам далечните пейзажи на север и юг с риск да получа световъртеж. И така целеустремено и на един дъх до Орлово око, задължителна първа спирка по маршрута. От където и да се погледне заслонът е един от най-добрите и поддържани в нашите планини. Водоснабден, електрифициран, столова почти като в приличен ресторант, баня и парно отопление. Рядко виждан лукс на подобни височини. Намира се на 1534м. От Беклемето до тук са около 6км, почти 2/3 от разстоянието до главната цел. Почивката се проточва повече от половин час.

До хижа Дерменка си е леко спускане и доста бързо сме там.

Задължително е да уважим кухнята, калории ще трябват и по обратния път (все пак е в класацията на 100-те Бг кръчми).

Това не бях го виждал другаде, поръчките са поименни. Когато храната е готова, повикват те по име и цялото човешко братство неволно те фокусира с поглед. Поръчката ми е традиционна. Ако бях заявил нещо по-завъртяно, сигурно ще трябва лична карта, ЕГН или международен паспорт. След обилното хапване, ентусиазмът за планински преходи започва бързо да се изпарява. Като гледам и останалите от групата не бързат да нарамят раниците.

Хижа Дерменка е голяма и добре уредена. Сто места, електричество, парно отопление, вътрешни санитарни възли, поддържан ресторант. Работи целогодишно, а когато понатрупа сняг, желаещите да я посетят ползват ратрак от Беклемето. А това си е атракция отвсякъде.

Има какво да се види и наоколо. В съседство се намира резерват Стенето - заемащ територии по горното течение на Черни Осъм.

След още малко раздумки и шляене около хижата, поемаме обратно. Слънцето се готви за поредния приказен залез и забързваме ход. В далечината Арката на свободата е верен ориентир. Останалото са безкрайните завои по пътя и една друга България в Подбалкана.