Красивите планински пътища - част I

Обичаме да се скитаме по пусти, безлюдни планински пътища. Не само заради гледката, а просто заради самото движение. Опитвали сме всякакви отбивки, водещи високо в планината, пък докъдето стигнем. Често те отвеждат до изоставени села, много по-често свършват насред нищото. Рядкост е да срещнеш някого. Минавали сме десетки километри без да видим жива душа.

Ако поровите из Интернет ще видите доста класации и описания на най-красивите или най-опасните пътища по света. За подобни такива у нас - почти нищо.

Изминатите километри по подобни места и преките ми впечатления от тях, ми позволяват да предложа няколко много красиви, атрактивни отсечки, където можете да се насладите на емоцията от шофирането в съчетание с невероятна природа и внушителни гледки.

Не е задължително да ги пропътувате от край до край. Както е казал древния китайски философ Конфуций: "Целта не е края на пътя, целта е самия път.''

Давидково - Манастир

Този, скоро изграден път във високите си части достига до 1800 м н. в. и е един от най-високите у нас. Отбелязан е само на най-новите карти. Независимо  от внушителната надморска височина, идеалният асфалт и липсата на големи наклони го правят безпроблемен през лятото. През зимата - забравете.

Пътят прекосява девствен район на Родопите: уникални панорамни гледки, а какви чешми са изградени край него...

Смолян - Мугла

Двадесет и пет километра тесен планински път в самото сърце на Родопите.

Излизайки от града, ако не поемете отбивката към новото депо за отпадъци, няма къде да се объркате. Последният  признак на цивилизация е контролен пункт до затворническо общежитие (с проверка на документите). Оттам нататък до Мугла е само дива природа. 

Настилката е смесица от останки от асфалт и още толкова дупки и камъни, но не е проблем за обикновен автомобил. Тук дупките са даже в плюс. Така и така се кара много бавно, поне човек може в движение да съзерцава красотите наоколо...

Хубаво е да се има предвид, че достигайки до Мугла, няма как да продължите. Съществуващият  път до Гьоврен е непроходим, така че обратно 25 км до Смолян. Тъкмо да запомните добре трасето, пък и да не пропуснете нещо.

Към Триград през Триградското ждрело

Еднолентов път с насрещно движение. Прокаран ниско до реката, на места вкопан в отвесните скали, мостчета, скали, тунели.

Към Буйново през Буйновското ждрело

Еднолентовият път минава през едноименното ждрело дълго над 7 км, може би най-красивото у нас.

Отбивката към село Ягодина

Другаде няма къде да видите такава картина. Няколкостотин метра от общо два км са прокопани на невероятно място. Местен човек ми е разказвал как са го строили. Завързвали са за дърво над скалите човек, който залагал взрив. Взривяват, дооформят и отново -  докато се получи нещо като скална козирка или полутунел.

В тази теснотия в двете ждрела и към Ягодина, шофьорите са изненадващо хрисими и дисциплинирани. Няма клаксони, ръкомахания, псувни, да не говорим за манивели и бухалки. Даже да не вярва човек, често ти дават предимство без да ги молиш. Дали природата им действа успокояващо? То тук няма и закъде да се бърза.

Следва продължение...