Класика до Поповото езеро

Изминаха повече от десет години от времето когато за пръв път стъпихме на брега на езерото Безбог. Тогава се задоволихме само с кратка обиколка наоколо. Последната година пак съм се вторачил в Пирин. Бавничко, тази неприлично красива планина разкрива нови и нови прелести. За разлика от друг път, сега я карам по-иначе. В началото класическите маршрути и ако остане време, и сили, ще стигнем до детайлите. Банско е на хвърлей разстояние от Добринище. Още 12км хубав планински път и сме на хижа Гоце Делчев. Там е и долната станция на лифта.

Нетипично за стръмния Пирин, тук има обширно и сравнително равно пространство, приютило хижата, заведения, достатъчно място за паркиране, което независимо от ранния час, бързо започва да се запълва.

Август. Идеално време и настроение за по-сериозен преход. С двупосочния билет в джоба се строяваме на чертичката, от която двойната седалка леко те чуква в коленете и те настанява в седнало положение. Яхнали железния кон на планината, бързо оставаме насаме с върховете на иглолистната гора. Тишина. Само специфичното свистене на металните въжета и от време на време потракването на релсите по стълбовете. Лифтът от хижа Гоце Делчев до хижа Безбог е старичък, но си работи съвестно още от 1989г. Двуседалков, открит лифт с междинна станция преодолява 742м денивелация (между 1485 и 2227м н.в.) за 27 минути. Цялата му дължина е 3245м, един от най-дългите лифтове у нас.

Няколко панорамни снимки в движение, колкото да сравня има ли промяна за десет години. Няма - какво са десет години за планината.

За този половин час возене си спестяваме доста усилия и време. Подстъпът към езерото Безбог и едноименната хижа е по доста стръмен склон. Ако не е това съоръжение, сигурно две трети от етажите на голямата хижа, щяха да са излишни. Край брега на езерото, през далечната 1960г., на западния му бряг е построена малка хижа. Тя просъществува до 1971г. когато мощна лавина по склона на връх Безбог, буквално я телепортира на дъното. Хубавото е поне, че няма жертви и пострадали, била е празна. Новата и далеч по-модерна и внушителна сграда е построена на безопасно място. Радва се на добра посещаемост, което е логично. Оттук започват няколко емблематични маршрути в Пирин.

Преди да поемем по начертания преход към Поповото езеро, по руски маниер посядаме в заведението на брега.

Тук научавам нещо неприятно. Паметна плоча напомня за бившия съдържател, посрещал толкова много планинари. Няма време за повече отлагане, тази пътека нас чака. По същество следват 3,5км с приблизителна денивелация 181м, което ще рече поне два часа. През дървеното мостче и по десния бряг на езерото. Следва широка и равна пътека, която скоро отвежда до стръмен склон, прословутата Душевадка.

Ами такава си е. Служи за добра загрявка в началото на дълъг преход. Горе на високото, езерото и хижата са като на картичка. Оттук нататък нещата олекват. Пътеката е почвена, полегата и даже малко надолу. Прословутите пирински камънаци почти липсват. Следва много важна точка. Пътеката се разделя на две.

Вдясно е разклонението към върховете Безбог и Полежан, по-точно води към превала между тях. За Поповото езеро посоката е вляво. След известно време е първата визуална среща с Поповоезерния циркус, изглежда измамно близо, но има още доста път. Хубавото на тази пътека е, че в голяма част от прехода крайната цел е видима, действа като магнит и времето, и километрите почти не се усещат.

Поповоезерния цирцус е най-големият в Пирин, шест на три километра. Според едно по-широко схващане той включва Поповите езера (3 бр.), Банските езера (7 бр. - 2 постоянни и 5 пресъхващи), плюс Полежанските, Самодивските и шест Рибни езера. Поповото езеро е най-голямото и най-дълбокото в Пирин - 132дка, 29,5м. дълбочина. Има си и остров - нарича се Килимявката. Легендата за удавилия се във водите му поп е всеизвестна. Поповото езеро се оттича в посока Рибните езера, потокът образува два водопада и множество водоскоци. Фактически оттук води началото си река Ретиже.

А наоколо са емблематичните за Пирин върхове, вляво Сиврия, а вдясно Джангал, Между тях са Кралев двор, Демиркапийска чука, Джано.

А най-отзад в далечината е величественият връх Каменица, сърцето на Пирин. Всички изглеждат непристъпни и страховити, дали някога ще стигна и до там?! Приблизително към втория час изкачваме последното препятствие и сме на брега на езерото.

Заслужена почивка с елементи на пълен релакс. Друго си е да полегнеш на меката тревичка. Размечтах се, но ме чака път и наобратно. Не сме предвидили по-дълъг кръгов маршрут и поемаме по вече познатата пътека. Скука няма, гледките са различни, а и срещаме достатъчно много хора. На разклона за Безбог и Полежан, спирам с леко колебание. Не, не става, няма да стигне времето, а и лифтът не чака. Душевадката в посока надолу ни намести коленете, а и всички останали кости и стави.