Зеленото море над Гьоврен - картини от Вълчия камък

Трудно може да се каже кои са най-красивите места в Родопа планина, но в един триъгълник южно от Девин са концентрирани ждрела, пещери, скални феномени, изумителни пейзажи, а и много нови атракции. За да се види основното от тях трябват минимум 5-6 дни.

На юг от Девин в квартал Настан е скалното образувание Слона, а малко по-нататък село Тешел.

 То има всичко на всичко 7 жители, но е важен кръстопът в планината. тук си дават среща пътища от пет посоки.

 Ако поемете от Тешел в посока Буйново, еднолентовият път с насрещно движение ще ви преведе през Буйновското ждрело, може би най-впечатляващото у нас.

Тук е прочутата Ягодинска пещера, тук на отбивка вляво е село Ягодина, а горе на високото, на връх Св. Илия е панорамната площада Орлово око. Като стъпите на платформата, под краката ви зейва 630 метрова пропаст, а погледът напред се фокусира в накацали на отсрещният оголен хълм няколко къщи. Там отсреща е село Чала ( да не се бърка с Чамла). Между Буйново и Кожари, в продължение на 3 км край пътя се вият меандрите на Буйновска река, а още 3,5 км след селото са изворите и.

Тук в ждрелото е и краят на Дяволската пътека, в каньона на рекичката Чатак дере. За нея - отделно, заслужава специално внимание.

Пак от Тешел и пак на юг към Триград: тук е известното Триградско ждрело, пещерата Дяволското гърло, малък музей на мечката.

Недалеч от пещерата има отклонение към Чаирското ждрело: след 8-10 км труден горски път проходим само за джипове се стига до хижа Чаира, Пияната гора и чудните Чаирски езера.

Нашата цел обаче днес е друга, една сравнително нова, агресивно рекламирана атракция: Вълчия камък, с изградени там площадка и кула. Достъпът до там е през Гьоврен, а лесният вариант да си спестиш 6 км ходене е джип, може и танк.

Гьоврен е само на 2 км встрани от Триградското ждрело, голямо родопско село. Къщите са накацали една върху друга на стръмния скат. Строили са ги там, за да запазят малкото равна земя за миниатюрни нивички- разбира се с боб и картофи. Селото е оживено с детска градина и училище, хората имат поминък. В Гьоврен безработицата е нулева.

Тарифите на джиповете до Вълчия камък са 60лв за 6 човека. Да, ама ние сме трима. Не ни се чакат случайни мераклии и почти без пазарлък договарям отстъпка и след секунди сме на борда. Спокойно, но настоятелно обяснявам на нашия водач Султан, че всъщност за никъде не бързаме и не е нужно да се престарава в офроуда нагоре. Достатъчно ни беше предния ден към Орлово око - изпадаха ми пломбите. Имам чувството, че там умишлено подържат трасето в толкова ужасно състояние, даже питах дали не го поливат вечерта, да се разкаля допълнително. В тези джипове е важно да намериш повечко опорни точки: крака, ръце - всичко влиза в употреба. Който има нещо допълнително, добре дошло.

Пътят стръмно катери над Гьоврен и скоро ни предоставя панорамни гледки, после след няколко завоя навлизаме в прохладата на гората.

Оспорваме си предимството със стадо овце, охранявано от доста зли каракачански кучета. Едното упорито се опитва да нахапе джипа и чак когато се отдалечаваме стотина метра, накрая миряса. 

След няколко стръмни участъка, които джипът взима на един дъх, сме вече горе насред зеленото море.

360 градуса простор. Безмислени са опитите за описание, правилният подход е: иди и виж на място.

От малката дървена платформа докосвам върховете на боровете растящи до отвесната скала, а кулата дава още простор в безкрая.

Родопите са изтъкани от легенди. Една от най- чудноватите е свързана с Вълчия камък. Като всяка легенда и тази си има вариации. Кратката - овчари успяват да се отърват от вълка нападащ стадата им, хвърлят го от скалите, а воят му дълго се чувал. Оттогава наричат местността Вълчия камък.

Съществува обаче един далеч по-завързан вариант на легендата. Бях чувал нещичко за нея, но нашият водач Султан я доразви.

Местен големец избива на платото глутница вълци, нападащи стадата му, остава живо само едно малко вълче. Човекът го отглежда в дома си. Един ден вълкът със зъби издърпва едно от децата играещо си на висока ограда, животното се е опитало да го предпази. Хора обаче предупреждават бащата, че вълкът е посегнал на детето и той решава да го убие там, където го е намерил. Хвърля го от отвесните скали. Връщайки се към селото е чувал воя на агонизиращото животно. В същото време става голямо земетресение, което разрушава голяма част от къщите в селото. Казват, че вълкът умирайки се опитал да предупреди хората за бедата. Кой знае? Легендите затова са легенди, ако искаш им вярвай. Гьоврен ме заинтригува сериозно. В близост са резерватът Казаните, ридът Мурсалица, мистичните и отдавна обезлюдени села Чамла и Мурсалско. Със Султан бързо сглобихме дълъг десетки километри маршрут през тази дива и най-висока част на Родопите. Отсега е ясно - ще се идва пак.

#Вълчиякамък #Гьоврен #Родопи #панорамнаплощадка #скалниобразувания