За Мурсалския чай, Орфеевото цвете и Червената книга на България
- Павел Вълев
- Apr 14, 2020
- 3 min read
Updated: Apr 25, 2020
Родопа планина ни е любимата. И не само на нас. Мога да посоча достатъчно причини, защо отново и отново се връщаме там, всяка година, че и по няколко пъти.
Преди време започнахме нашите пътувания от Триград и Ягодина. Първите впечатления се оказаха решаващи. За тези места имахме само бегла представа. Видяхме ги, преживяхме ги. С годините съм минавал десетина пъти и двете ждрела, не ми омръзва, по-скоро всеки път откривам нови и нови детайли. Трудно е да ги опишеш, не се побират в рамките на фотография. Района блика от красота и природно съвършенство, което няма аналог. Любимо място!
Съвсем близо до Триградското и Буйновското ждрела се намира трето, още по-страховито - Хайдушки дол. Там пътища няма, посещава се рядко. Мястото е забулено в легенди. Пътеката, отвеждаща до там, започва в района на село Чала.
Хората в Триград, Ягодина и Буйново отдавна познават и ползват едно растение, което се е превърнало в символ на Родопите - става дума за Мурсалския чай. Качествата на тази напитка са обект на сериозни изследвания. Има безспорно и елемент на преекспониране, затова по-добре да се позовем на фактите.
Мурсалският чай е многогодишно растение, носи названието си от родопския рид Мурсалица. Среща се също в Пирин (там го наричат Пирински чай) и в планината Славянка.

Днес освен в естествената си среда, чаят се отглежда и в малки плантации. Бере се преди цъфтежа, охранява се строго.
За изследване лечебните свойства на Мурсалския чай заслуга има българският лекар Анатолий Аликовски. Той е роден в село Водни пад, на юг от Триград, до сами гръцката граница. Започва практиката си в Триград, което му дава възможност за преки наблюдения, включително и върху няколко местни хора столетници.
Фактите от проучването говорят следното: чаят повлиява благоприятно оратните бъбречни камъни, високите нива на глутатион определят мощното му антиоксидантно действие. Доказан е противовъзпалителен ефект при възпаление на простатата, забавя развитието на аденома на простатата. Комбинацията от витамини и наличието на желязо обуславя антианемичното му действие.
Високата концентрация на цинк и селен го правят аналог на виаграта. Отдавна се използва като помощно лечебно средство при бронхити и астма. Препоръчва се при чернодробни и чревни заболявания. Има данни, че е ползван при подготовката на космонавти в програмите на СССР и САЩ.
Изброените по-горе лечебни свойства обаче са зависими от два важни фактора - надморската височина (респективно климатичните дадености) и състава на почвите, върху които се отглежда. Това означава на първо място, надморска височина над 1200 м, на второ- наличие на карст.
Традиционния начин на приготвяне е: едно стръкче чай в 250 мл вода. Запарва се за три до пет минути, подслажда се с мед. Ако го консумирате за първи път, намалете дозата наполовина.

Само в Родопите вирее Орфеевото цвете, наричат го родопски силивряк. То е нежно, красиво цвете, цъфти в лилаво. Науката твърди, че го има от два милиона години, оцеляло и през ледников период. При неблагоприятни климатични условия изпада в мнима смърт. Това състояние се нарича анабиоза. Доказано е, че дори хербаризирано за две години, може да възстанови жизнените си функции.

Явно е впечатлило хората отдавна, за да бъде изобразено на монета от времето на римския император Антоний Пий (138/161 г.), но първото му научно описание е от 1834 г. от унгарски ботаник. Открили са го край Асеновград.
И Мурсалския чай, и Орфеевото цвете са в Червената книга на България, т. е. законът забранява тяхното бране и унищожаване.
Страната ни е една от първите в Европа, която целенасочено и навреме започва работа по опазване на биоразнообразието си. Последната редакция на Червената книга съдържа 808 вида растения, 287 животински вида и 166 природни местообитания.
Comments