За лешоядите и хората - Маджарово

Източните Родопи са истинска неразорана целина. Предлагат безкрайни варианти за пътешествия и приключения. И след 10 години още не съм ги пребродил в детайли. Май няма и да успея.

Поемаме директно към Маджарово. Хубав слънчев ден и никакви отбивки по пътя до там. Градчето е миниатюрно.

По население отстъпва само на Мелник. Носи името на Димитър Маджаров (1882- 1945г.).

На 04.10.1913г. край река Арда са избити от башибозука 1800 българи бягащи от войната. Четата на Маджаров е подпомогната и от четата на Руси Славов. Те дават отпор на турците и спасяват 12000 души. Руси Славов (1886-1937г.) е роден в Нова Загора, член на ВМОРО. Той не е удостоен с такава чест като съратника си.

Първата ни спирка е паметник-костница Тракийски пантеон. Намира се в малък, добре поддържан парк до града. Пантеонът е построен през 1948г.

Там са препогребани костите от общия гроб на загиналите в тези събития.

На откриването присъства и Д. Маджаров. Години по-късно е изграден паметникът Тракия без граници, а през 1995г. - и параклис. Оформя се мемориален комплекс.

Маджарово е град в кратера на вулкан от преди 35млн. години. Науката твърди, че се касае за древен подводен вулкан с два кратера. Днес тук Арда рисува красиви меандри в ждрелото от вулканични скали. Вулканът е бил с внушителни размери 17 на 11 км.

В недалечното минало Маджарово е бил важен рудодобивен център с няколкохилядно население. Най-големи са били мина Капитан Петко войвода и мина Арда. Рудодобивът започва през 1958г. и окончателно приключва през 1999. За този период от време при експлоатацията на находищата са добити 140 хил. тона олово, 72 хил. тона цинк, 7 тона сребро и 1 т. злато. Още нещо любопитно: когато започва изграждането на близкия язовир Ивайловград, по проект стената му е предвидена с височина 105м (това би го направило най-големия на Балканите). За да не бъдат застрашени мините височината е намалена на 75м.

Дотук ровим в носталгичното минало. Днес Маджарово, по-точно останалите няколко- стотин жители търсят препитание в малки фирми, земеделие, животновъдство и туризъм. Дивната природа в района е важна предпоставка за последното.

По меандрите на реката са се образували диви плажни ивици. Те, както и скалните масиви в околовръст са предпочитано място за любителите на полускъпоценни камъни.

Между впрочем в градчето може да се разгледа частна колекция от такива камъни събрани от Христо Чолаков ( до там не стигнахме).

По пътя към Бориславци се редуват невероятни гледки в коритото на Арда. Може да поседнете на пейката на Флинстоун или да надникнете в изоставени минни галерии.

Съвсем близо до градчето е резервата Вълчо поле - рай за 23 вида грабливи птици и за лешоядите. А в непристъпните скали на Кован кая са гнездата им.

Най-голямата забележителност тук е природо-защитен център Източни Родопи, създаден 1996г. Всъщност представлява орнитологичен резерват. Най-важните му обитатели са белоглавия и египетския лешояд.

Понякога ни върви на подобни места, оказа се че неволно сме улучили специален ден с безплатен вход. Служителите бяха много услужливи и ни показаха доста интересни неща. Центърът е направен наистина професионално.

След като се полюбувахме на крилатите гиганти, поразпитах и за изоставените мини. Любопитството ми към тях веднага изостри вниманието на служителите. Предупредиха ни много сериозно, ако решим да ходим в района, в никакъв случай да не се отклоняваме и на метър от видимите пътеки. Причината - съседните хълмове са надупчени от минни галерии и от множество комини и шахти с голяма височина, които не са добре обезопасени.Оказа се, че има пътека между Маджарово и село Горно поле. Тя си има звучно име - Пътеката на смъртта.

За днес сме дотук, а край Маджарово има още толкова много...