Езерата в Бъндеришкия циркус (нетрадиционен еднодневен маршрут)

Ще започна с уговорката, че този вариант за обиколка на езерата отнема 5-6 часа здраво ходене, включая времето за почивки, снимки и най-вече лутане за вярната посока.

Бъндеришкият циркус е един от най-големите в Пирин. Обграден е от върховете Тодорка, Муратов връх, Хвойнати връх, Караулите. Циркусът е отворен в северна посока. За разлика от мраморния Вихрен, тук основата е гранитна. Размерите, 4 на 2.5км преполагат дълго ходене.

В циркуса са разположени 16 езера. Само 5 са именувани: Муратово (Хвойнато) езеро, Рибно (Голямо бъндеришко), Дълго езеро, Жабешкото и Окото. Останалите 11 са безименни. Малки табелки са поставени по бреговете само на 5-те, които са именувани. Езерата дават началото на р. Бъндерица.

Навсякъде може да се намери информация за надм. височина, размерите и водния им обем, затова не считам за нужно да я преповтарям.

Изходна точка за еднодневния маршрут е хижа Вихрен. Важно е да се позиционираме рано сутринта, иначе с всяка минута се налага да се паркира все по-далеч от хижата, а по тесния път местата не са много. Като начало успяваме.

Идеята е да направим обиколка, като започнем от Муратово езеро. Поемаме по пътеката за хижа Синаница по синьо-жълтата маркировка. Възлово място в началото е мостчето на река Бъндерица. За Муратовото езеро НЕ се преминава по него, а се завива вдясно, по левия бряг на реката.

Тази част от пътеката е за кратко камениста, по-точно видима пътека няма, маркировката обаче е начесто по камъните. Малко по-нататък е Равнако, почти водоравен участък, дъно на бивше езеро. Това е най-лесната и приятна част на целия маршрут. Само че бързо свършва.

Оттук нататък следва сериозно катерене по предимно каменисти пътеки. Камъните са много и ще стават все повече. Ако не е така, значи сте сбъркали планината. Не сте в Пирин.

Не бързаме много-много. Още е рано, а и не знаем какво ни очаква нататък. За няма и час сме на брега на първото за деня езеро - Муратовото. По скалния улей между Муратов връх и Хвойнати връх се спуска ручей, който се влива в езерото с миниатюрен естуар, който образува малък полуостров ( емблематична картина за това езеро).

Правим доста дълга почивка, после дълга обиколка по брега. Доста от хората оттук поеха по сипея в посока хижа Синаница. Ние се връщаме малко назад в търсене на пътечка вдясно, без маркировка. Откриваме необозначения разклон. Оттук сме в посока Рибно или Голямо бъндеришко езеро. Пътеката е ясно различима, но притеснително безлюдна. Позабързахме ход и не след дълго съзряхме езерото отвисоко.

Големичко е - 65дка, а и дълбочината е сериозна - 12м.

Във водите е врязан красив полуостров. Почти цялата брегова ивица е обградена от стръмни скални блокове, на места непристъпни. Рибното езеро остава встрани от пътеката към Муратовото, но е отдалечено и от пътеката за хижа Демяница, затова изглежда малко самотно и изоставено.

Слязохме до брега. Тук има важен ориентир - разцепения камък. Нормалните хора биха продължили оттук по пътеката, която ще ги изведе на маркираната пътека към хижа Демяница и останалите езера. Само че, тя ни връща много назад, в посока хижа Вихрен. И решаваме да минем напряко. Идеалният вариант е да улучим пътеката между Жабешкото и Дългото езеро, тя следва посока юг, към Тевно езеро. Ако до Жабешкото се завие в източна посока, пътеката води към хижа Демяница.

Приложението чертае маршрут през стръмен скалист склон. Изглежда почти невъзможен. Започвам да се съмнявам във възможностите на техниката. На всичко отгоре, за да стигнем до мястото, откъдето започва същинското изкачване, се налага да обиколим половината езеро, подскачайки по големи каменни отломки, безразборно разхвърляни от стихиите. Между тях зеят коварни процепи.

С известно облекчение констатирам, че има и други като нас. Три фигури в далечината вече бавно пълзят по сипея. Имат голяма преднина, но когато го изкачиха се отдадоха на дълга почивка. Явно са се забавлявали с нашите мъки нагоре. Като разбират откъде идваме и накъде сме се запътили, ни гледат с нескрито недоумение. Разделяме се и всеки поема по пътя си. Ние продължаваме по камъните в търсене на пресечна точка с маркираната пътека. По някое време се оказваме само на 40м от нея, но пак си беше лутане. Накрая я уцелихме.

Вече по царския път достигаме Дългото езеро. Времето накъсява, а и умората тежи. Отчитаме и част от безименните езерца. Поемаме обратно към Жабешкото. То е най- високо разположеното - на 2322 надм. височина.