Дунавски вълни...и вълнения

Огромната река, се оказа прекалено голяма хапка за амбициите ни, да направим тур по цялата дължина на българския бряг, наведнъж. Остана компромисният вариант - по малко, но системно, да обходим всичко интересно. Дотук успяхме да отметнем участъка от Видин до Козлодуй.

В края на зимата сме. На 3 март търпеливо изчакахме да отшуми наплива на хора по историческите места, свързани с Освободителната война. Макар и с ден закъснение, трябва да почетем празника. И увисва въпросът - къде? На Шипка сме били десетки пъти, Самарското знаме, Плевен - и там. Но откъде започва всичко? Там, на брега на Дунава, до Свищов, така посоката изкристализира за минути. Срамота, но след години по градове, села и паланки, никога не стигнахме до този дунавски град.

Не се чувствам много зле по исторически и географски въпроси, но една експресна справка за Свищов и околностите е от полза. Към останалите по памет 7-8 важни забележителности, се прибавят още толкова. Даже се осмелявам да надникна и към близкото Белене.

Рано-рано сме в колата, целта е бързо да оставим Балкана зад гърба си. Умишлено избягвам Прохода на републиката, омръзна ми постоянното надлъгване с колоните тирове. Предпочитам да забубя 1/2-1 час през Еленския балкан. Горе на Предела, тънък слой снежец спира плахите опити на зеленината да си пробие път.

Още преди 11 ч. сме в покрайнините на Свищов, а после ни трябваха още три часа да влезем в града. Няма как иначе, защото тук е античния Нове, а срещу римския град е местността Паметниците, където руските войски форсират реката.

Античното селище Нове е основано 69г. с декрет на император Веспасиан. Тези 44 хектара земя (според декрета), стават дом на римските легионери. Стратегически град в римската отбранителна система, посещаван от няколко римски императори.

Разглеждаме подробно всичко, което археолозите са успели да извадят наяве. Пред очите ни са останките от внушителни крепостни стени, две базилики, няколко църкви, жилищни сгради и стопански постройки. Строителство и елегантност по римски. Все пак основната ни цел е друга и оставяме на спокойствие римските легионери.

Срещу Нове попадаме в гора от паметници и паметни знаци. Всичко това в хубав и добре поддържан парк. Част от тях са издигнати скоро след войната, други отбелязват кръгли годишнини. Има и арка наподобяваща тази на Беклемето. Между паметниците се натъквам на скромна плоча, напомняща, че тук през 1867г. четата на Филип Тотю стъпва на българския бряг. Трябва да е бил голям стратег. Дали е случайно, че руснаците дебаркират на същото място? Нищо случайно няма. Ако прочетете биографията на Филип Тотю, ще разберете това.

Северните части на парка докосват брега на реката."Тихият бял Дунав" лениво влачи кафеникави води. Огромната водна магистрала е врата широко отворена за навлизането у нас на култура, интелект, изящество и стил от сърцето на Европа. Всичко това, ръка за ръка с индустриалния напредък. За справка - вижте отражението на този процес в Русе. В онези години нашите земи са географска периферия на Османската империя. Граница с един друг, далеч по напредничав свят.

Не случайно оттук започва модернизацията на тънещата във феодални порядки и предразсъдъци империя. И когато прогресът по нашите земи среща допотопното мислене и прангите на една архаична система, съвсем логично започва съпротивата. Отначало плахо и хаотично, а впоследствие вече стройно организирана. Цената е жестока, кръв и страдание, безброй изкупителни жертви, но резултатът е предрешен. Вечни империи няма.

Свищов е хубав град, университетски център. Има какво да се види.

Неволно се сблъсквам с нещо, което съм забравил. Четвърти март е, годишнина от ужасното земетресение край Вранча от 1977г. В 21,20ч. земята се разлюлява. У нас най-тежко пострада Свищов - разрушени жилищни и промишлени сгради, загиват над 130 души. Не е пощадена и великолепната църква Св. Троица, строена от Кольо Фичето.

Възстановена е едва през 2004г. Това са резултатите при 7.2 по Рихтер. Не му върви на Свищов. На входа на същата тази църква има още един знак, напомнящ за Ангелите от Лим. На 04.04.2004г. на връщане от Дубровник, автобус пада в придошлата река Лим край сръбското село Гостун, загиват 12 деца.

Споменът за тези две масови трагедии ми прекършва настроението и доста вяло продължихме нататък.

Помежду няколко високи сгради, се е сгушил малкият градски манастир Св.св. Петър и Павел. Тук живее и работи между 1813-1836г. Неофит Бозвели, тук в двора е гробът на Димитър Ценов, спомоществовател на Стопанската академия в града. Църквата на манастира е строена 1644г. Има икона, подобна на иконата в Добърско.

Да отидеш в Свищов и да не посетиш родната къща на Алеко...Кацнала на брега на Дунав, с невероятна гледка към реката. Понякога крачим отзад напред. Така беше с П. Дънов. Видяхма най-напред гроба му, а после единствения негов музей в Мърчаево. Така става и с Алеко, от лобното му място (село Аджеларе), през хижа Алеко и Черни връх и накрая родната му къща край Дунава. Къщата-музей е открита официално на 15.05.1926г., един от малкото държавни музеи тогава. Освен лични вещи и снимки на Алеко, в друго крило е изложена подредбата на предосвобожденската къща. Изискани мебели, виенски стил на заможно семейство. Този дом има специално място в историята. Два пъти тук е отсядал руският император Александър II. Пак тук е седалището на първото гражданско управление на страната, т.е. от тук започва историята на съвременна България.

В късния следобед се разделяме с града. Не ми се връща по същия път и решаваме да се отбием до Белене. Градчето може още да няма ядрена централа, но пък си има нещо, с което други не могат да се похвалят - паметник на папа Йоан-Павел II. От 2014г. католическата общност в Белене си има естествен притегателен център. Роденият тук католически свещеник Евгений Босилков, заедно с още трима мъченици, е обявен за блажен при посещението на папата в България през 2001г.

Дунав край Белене е осеян с острови, край града е най-големият от тях, остров Персин (Белене). Търсейки го, обърквам посоката и местен жител ме насочва към затвора. Малко притеснително звучи, едва ли някой е идвал тук по собствено желание.

На брега на реката са останките на важния кастел Димум.

При римляните празно няма, строили са навсякъде и всичко. Съществува от I в. Крепостта е проучвана обстойно и още от 1968г. е паметник с национално значение. Димум многократно е подлаган на изпитание, не само от атакуващите го славяни, готи и авари, но и от самата река. Променящата се брегова ивица се опитва да погълне крепостта. Днес от нея е останала само част. Северната стена е под вода, дори и при ниско ниво на реката.

Както върви, ще посрещнем залеза на Дунавския бряг. Не, че нямам желание, но нашата Южна България е далече...