Грънчар

След два неуспешни опита да посетя езерото Грънчар - едно от най-красивите в Рила, третият беше успешен - идеално време, безоблачно кристално небе, тихо и топло.

До жп гарата на теснолинейката в Якоруда е отбивката към курортния комплекс Трещеник. Познавам този път добре, но следва приятна изненада. Чисто нов асфалт, банкет от бял камък, нови мантинели и пътни знаци, с една дума европейска работа.

Горе на Трещеник (1760 м.н.в.) промени почти няма. Голямата хижа не работи, в околните места за настаняване има рехаво присъствие на хора. Още малко по-нагоре е един от официалните входове на НП Рила. На паркинга има поне 15 коли, чиито собственици са поели в различни посоки. По номерата личи, че е представена поне 1/3 от страната. Мястото е притегателно.

Оттук има три основни посоки: вляво е пътят към Белица, право напред по река Голяма Баненска са Якорудските езера, а вдясно е нашият път към езерото и хижа Грънчар.

Оставям колата на кантона Нехтеница, макар че пътят нагоре изглежда безпроблемен.

След няколко минути се достига до важен разклон. Вдясно е отбивката на планинския път водещ до язовир Белмекен.

Построен е заради деривациите на каскадата. Понеже споменах за тези деривации ще направя малко отклонение. Те са изградени на две нива: на кота 2000м и на кота 1200м. Съоръженията са следните:

1. деривация Манастирска - Бели Искър: с два тунела Манастирски и Бели Искър, се свързва с деривация Грънчар

2. деривация Илийна (лява и дясна): чрез тунел Илийна се свързва с Грънчар

3. деривация Благоевградска Бистрица

4. деривация Грънчар

Деривациите на кота 1200м отвеждат водите до язовир Станкови бараки.

Та, на този разклон поемаме вляво. Маршрутът е ясен - върви се по пътя, но все пак нарядко има лентова маркировка бяло-червено-бяло. Денивелацията е минимална и дори не се усеща. Напредваме бързо без почивки. Задължителните снимки са почти в движение.

Пътят до хижа Грънчар всъщност е част от легендарния Фердинандов (Кайзеров) път. Информацията за него е оскъдна и преповтаряща се. Пътищата всъщност са два. Единият започва от Боровец и през седловината Заврачица, седловината Джанка, преминава край хижа Грънчар и завършва в Белица. Вторият е от Говедарци към Мечитите и Кобилино бранище. Целта е била да достигне до Рилския манастир, но не е завършен.

Скоро Рила разкрива прелестни гледки във всички посоки. Не е за вярване, но този път се включихме в посоченото време за прехода- 1.5 часа.

Ето го езерото Грънчар. Грънчарският циркус е затворен между връх Суха вапа ( 2639м) и седловината Джанка ( 2340м). В справочниците се описват общо три Грънчарски езера, това до хижата е най-голямото и най-ниско разположеното. Според хижаря обаче, то е единственото. Езерото е с площ 37 дка и с размери 320 на 130 метра. Плитко е - най-голямата му дълбочина е 2 метра.

Когато са изграждани деривациите, в северната част на езерото, където то се оттича чрез малък поток, е надградена бетонна стена ( 1995г.) и площта му нараства на 45дка.

Малкият поток, водещ началото си от Грънчарското езеро, всъщност е началото на река Бяла места, дясна съставляваща на река Места.

Поговорихме с хижаря за евентуални маршрути наоколо, попитах го за често споменавания Грънчарски водопад ( досега не съм виждал негова снимка). Има го малко по-надолу по потока, но до него няма пътека и е гъсто обрасъл, т.е. няма как да се види.

Що се отнася до самата хижа: Разположена е на северния бряг на езерото на 2187м надм.в. Има дълга история. В миналото се е наричала Борис Хаджисотиров и Граничар. Масивна двуетажна постройка, плачеща за ремонт. Същото впечатление правят и няколкото бунгала в съседство. Електричество няма. За миналите добри години напомнят ръждясали пилони за осветление по брега на езерото. Жалко...

Маршируваме по обратния път. В ранния следобед нагоре крачат доста хора. Вземаме разстоянието за почти същото време.

Следва отбивка до рибарника на Сали. Две пъстърви скачат в живарника и оттам директно в тигана. В допълнение - кисело мляко с боровинки, сега им е сезонът...