Въртележка из най-източните Родопи

Преди някоко години минахме по тези места набързо и с изключение на крепостта над село Мезек, не успяхме да разгледаме почти нищо. Този път подходихме сериозно, четири позиции за един ден са предостатъчно.

До Свиленград са 102км само на юг, но там работа нямаме. От Любимец малко случайно стъпваме на стария път за Цариград и оттам през Сив кладенец по тесния асфалт - в Мезек. В началото на селото, към планината поема път, който преминава в близост до крепостта. Без да спираме продължаваме нагоре към връх Шейновец. Убягнала ми беше информацията, че до горе води живописен път. Има и ориентир - телевизионна кула, която упорито се крие при някои от обратните завои.

Връх Шейновец е висок скромните 703,6м, местните хора го наричат Курт кале. Котата се свързва с първото сражение в началото на Балканската война, на 5-ти октомври 1912г. Тук загиват 14 войници от 30-ти Шейновски полк, оттам е днешното име на върха. В памет на загиналите е издигнат паметник, тържествено открит на 5-ти октомври 1935г.

Качваме стъпалата нагоре. В подножието на стража стои непипнат бункер.

Панорамата на върха е впечатляваща. В съседство са отвесни скали ориентирани на запад. Докъдето поглед стига е морето на Източнородопските масиви.

През 1997г. е изградена и телевизионна кула, нейната височина е 70м.

Под връх Шейновец има още една тракийска гробница (освен тази в Мезек). До нея има екопътека, но информацията, че е в окаяно състояние, ни отказа да я посетим.

Спущаме се бързо към Мезек, на крепостта са разгърнали атракцион. Стои малко изкуствено пред крепостните стени.

Зад масивните каменни зидове няма други постройки. Мястото явно си е стратегическо, щом в единия ъгъл се мъдри бункер от по-ново време.

Обикалям отвсякъде, качвам се и на високата кула с бойници.

Твърдината към Мезек е византийска средновековна крепост от 11 век, т.е. от времето на Алексий I Комнин. Служила е за отбрана на границата. Историците не са на едно мнение - някои считат, че това е Неутзикон, други поддържат версията, че се касае за крепостта Версиникия.

Крепостта има солидни каменни стени, 9 кули и в нея е имало живот до 14 век, остава много добре запазена до началото на 20 век. Размерите и са 110 на 60 метра.

Възползваме се от комбинирания билет и следващата спирка е тракийската куполна гробница в другия край на селото. По алеята към нея се натъкваме на творение от стрийт изкуството.

Гробницата е изследвана от професор Богдан Филов. Входа и е открит през 1931г. от местни овчари, но доста преди това случайно през 1903г. Ангел Чобана открива прословутата бронзова скулптура на глиган с тегло 177кг. Следват опити за неговото разфасоване и единият крак се озовава в Пловдив. После глиганът е пренесен в Истанбул в археологическиямузей. Двата заровени крака,по-късно също стигат до музея, а накрая и третия се озовава там,срещу гипсова отливка в замяна.

Гробницата е най-дългата у нас - 30м. Съставена е от коридор, 2 предверия и погребална зала. Находките открити при проучването и,  не се намират в гробницата. Заменени са с холограми.

Мезешката  гробница е от  4-5 век  преди Христа и в нея са извършени няколко погребения,  най- вероятно е била фамилна гробница.

Този маршрут из Източните Родопи съвсем случайно го караме обратно на времето: от Балканската война през средновековната византийска крепост до тракийската гробница от преди Христа.

Накрая остана едно още по-древно и мистично място от времето на траките - Глухите камъни.

Но за тях отделно...