Възкресението на Лепеница
- Павел Вълев
- Apr 27, 2020
- 3 min read
Updated: Apr 30, 2020
Този път базовият лагер е насред цивилизацията, край един от многото минерални басейни във Велинград. Време има в излишък, цели 7-8 дни. Нахвърлил съм куп маршрути. Някои дори на 100км от града. Нека има, че ако случайно изпълнинм програмата ще е скука. Измежду всичко набелязано най-важна ми е пещерата Лепеница. Имам два провалени опита да се добера дотам. Не искам да допусна трети. Тази пещера е една от най-красивите в Родопа планина. За посещенията е разработен специален режим. Лепеница се намира в подножието на връх Сюткя ( ще рече диви Западни Родопи). Върхът отстъпва само с 6 метра на първенеца Голям Перелик, наоколо човешко присъствие почти няма.
Влизането в пещерата става задължително с водач, на малки групи, след провеждане на инструктаж и с подходяща екипировка. Звъня на посочения телефон. Отсреща е Свилен Топчиев. Човекът познава детайлно Лепеница и е радетел за нейното отваряне за посещения. Уговаряме всички детайли и ми остава по-трудното, да сформирам малка група мераклии.
Достъпът до Лепеница е възможен от #Велинград и от #Ракитово. Вторият вариант е по- дълъг, но е за предпочитане. Пътува се по добър планински път ( няма го на картата), само накрая има малък участък с трошено-каменна настилка и сте на 10м от входа. Организацията е добра и в уречения час всички са на линия.


Следват задължителния инструктаж и екипиране. Докато се борим с ботуши, каски и челници, водачът ни запознава с някои факти за пещерата.
Лепеница е сложна триетажна пещера, долу протича подземна река, най-горния етаж е трудно достъпен. Намира се на 925м надм. височина, а дължината е 1525м, температурата е 10 градуса. Първите сериозни проучвания са проведени 1925-27г. от акад. Иван Буреш, второ мащабно обследване и картиране е осъществено 1973г. Следва половин век забвение. Но животът в пещерата си тече. Описани са 6 вида прилепи, 6 вида са и троглобионтите ( животинки живеещи само в пещерни условия).
След множество административни и други спънки, от 2010г. Лепеница започва да приема посетители, няколко месеца в годината. Девствена #пещера, почти недокосната от човешка дейност. Тук няма пътеки, мостчета, парапети. Няма и осветление.


Металната врата се отваря и групата се люшва в мрака, прорязван от светлините на челниците. Още след първите метри каските затракаха по острите пещерни образувания. Без тях много кръв щеше да се лее.


Хладно, влажно и много красиво. При проникване в пещерата са фиксирани три маршрута според дължината им. Само че волна програма не е предвидена. Ако един каже дотук съм, цялата група се връща обратно.
Напредваме бавно, има много за гледане, а всяко отклоняване на светлината на челника налага да спрем.






Лепеница е истинско бижу. Голямо разнообразие на почти всички видове вторични #пещерни образувания, включая и редките пещерни бисери. Останах изненадан от десетките кв.м. леопардова кожа (вид пещерно образувание), почти не може да се види другаде.







Успяваме да навлезем в част от най-дългия маршрут, в периметъра на последните достъпни 200метра. Тук някъде част от групата се отказа. Няма как, връщаме се обратно и наваксваме пропуснатите гледки. Калничка е Лепеница, с доста притеснително тесни участъци, преминаването им предизвиква доста смях и майтапи.




Появява се светлина в тунела. Изнизваме се навън. Става ясно, че предстои голямо миене и чистене. Уж внимавах, а съм целият в кал. Фотоапаратът е покрит с жълт лепкав слой.


Под беседката до пещерата се отдаваме на раздумка и снимки. На връщане пробваме другия път към града - голяма мъка. Много бавно, но без поражения се завръщаме в цивилизацията.
Необходимо уточнение: у нас има още една пещера със същото име, тя се намира насред Белоградчишките скали.
Комментарии