В подножието на Вихрен

Напоследък често прехвърляме туристическите оферти. Този път избираме хотел с минерален басейн между Баня и Банско. Изборът не е случаен - между три планини: Рила, Пирин и Родопи, над 70 мин. извора и в допълнение неограничени възможности за избор на планински маршрути.

Далече ни е и бързаме да слезем от магистралата за да се потопим в гънките на планината през Варвара, Велинград, Юндола, Аврамови колиби, Якоруда, Разлог. Маршрутът ни е добре познат, даже бих казал в детайли, но прибавяме някои нови снимки на теснолинейката, а и пазарът на Юндола няма как да бъде пропуснат.

Пътьом сме предвидили две важни отбивки високо в Рила - към хижите Трещеник и Семково. Целта е опознавателна, да видим на място базите и пътищата до тях, с перспектива да ги ползваме като изходна точка за тази част от НП "Рила".

Хубавото на хотелския комплекс е, че се намира извън населено място, още по-голям плюс е възможността за ползване на басейна на практика денонощно. Това ни развързва ръцете да пътуваме спокойно наоколо.

В разгара на лятото погледа привличат белеещите се върхове на Пирин. Белотата е илюзорна, не се дължи на снежна шапка, а на белия мрамор, изграждащ непристъпните върхове.

Имаме няколко дни на разположение и един от тях е отреден за подножието на Вихрен, тоест с колата до хижата и оттам докъдето стигнем. 

Горе е стълпотворение. Налага се да паркирам край пътя далеч, далеч преди хижата. Добре поне, че височината означава и малко прохлада. Хижа Вихрен е под обсада. Не очаквах толкова народ. Някои се излежават по поляните, другите съсредоточено изучават маршрута по указателните табели, трети вече пълзят по пътеките към върха. Лудница.

Ние се включаме в четвъртата колона: посока Бъндеришкия циркус. Той е един от най-големите у нас, дълъг 4 км и широк 2,5 км. Тук са разположени Бъндеришките езера общо 16 на брой, но само 5 от тях са именувани. Най-високо разположено е Жабешкото езеро - 2322м, а най-ниско е Окото - 2026м.

Навремето ледниците тук са се образували вследствие на постоянните североизточни ветрове по тези неогрявани от слънцето склонове. За 15-20 мин достигаме до първото езеро. Всъщност за днес то е и последното. Като се има впредвид, че в Пирин езерата са над 180 на брой, остават ни само 179.

Езерата в Бъндеришкия циркус дават началото на река Бъндерица. Тя е само 13 км, но е доста буйна, с множество прагове и един 11- метров водопад в каньона под хижа Бъндерица.

Реката води началото си от 2310м.н.в. и стремглаво се спуща към Банско. В близост до Бъндеришка поляна тя изчезва под земята и се появява отново на повърхността след 1,5км. Преди Банско, Бъндерица се слива с река Демяница и дава началото на река Глазне.

По обратния път между двете хижи се отбиваме до Байкушевата мура - най-старото иглолистно дърво у нас. То е описано за първи път от Константин Байкушев (1867-1932г.), известен български лесовъд, учил в Германия, родом от Трън.

През 1897г. Байкушев чрез сонда на Преслер изчислява възрастта на черната мура на 1200г., т.е. в наши дни дървото е над 1300 години (на колкото е и България). Най-старото дърво у нас обаче, е дъбът при село Гранит, Старозагорско (над 1500г.), а в света - борът Матусал в САЩ, на 5000г.

Днес Байкушевата мура има размери 7,8м обиколка и 26м височина, а още цар Фердинанд разпорежда дървото да бъде оградено и за него да се полагат специални грижи.

Всъщност кръстник на мурата е бащата на поета Никола Вапцаров - Йонко Вапцаров. Той пръв нарича мурата Байкушева или дървото на Байкушев. Малко по-надолу е хижа Бъндерица, една от първите хижи у нас. 

В миналото тя е предшествана от дървена постройка за съхранение на семена от черна мура. Изградена е по предложение на Константин Байкушев със специално разпореждане на цар Фердинанд. Байкушев всъщност създава и първите планове за залесяване у нас...

За следващия път остава връх Вихрен..