Устинския водопад

В Северните склонове на Родопите между Кричим и Перущица се намира едно от големите родопски села -Устина. Отдавна съм набелязал не особено известен водопад, намиращ се край селото. Бродейки из тази част на планината, поне пет пъти минахме край него, но все на бързане. Така няма да стане, смених тактиката: при следващото идване в района - най-напред при водопада, а и да научим повече за селото. Оказа се доста интересна история - селището наследява древната Бесапара ( Тракийско селище),наблизо има римски път от времето на император Траян. На всичко отгоре днешните жители са потомци на павликяните. Хайде сега в дебрите на павликянството, назад към седми век в Армения. Ако се залутам още, пак няма да стигнем до водопада.

Изчел съм къде що има информация за Устинския водопад, подкован теоретично, смело достигам до отправната точка, малка чешма до последните къщи. Оставям колата и наперено поемаме по широка горска пътека.

Преодоляваме първия баир, няма и помен от рекичка, камо ли водопад. Минаваме втория, същата картина. Когато след третата височина пътеката внезапно свърши в непристъпни скали, си давам сметка, че нещо не е наред.

Работата стана като в онзи виц за упорития рибар, който пет години редовно хвърлял въдицата в едно езеро. Никога нищо не уловил и на шестата година се замислил, че там сигурно въобще няма риба.

С леко чувство на срам правим обратен завой и пак на изходна позиция, строени до чешмичката. В това време се появява младо семейство, което кривва към гората в почти обратна посока. След час и нещо безплодно крачене в грешната посока, всяка надменност у мен се е изпарила и кротичко питам - да не би пък случайно да отиват към водопада. Положителният отговор и без Редбул ми дава крила. Поемаме нагоре: хубава широка безопасна пътека със съвсем поносим наклон.

Темпото е твърде спокойно и обменяме информация, кой от къде и накъде, кои места е посетил, има ли нещо друго интересно в района, с една дума все твърде важни за хора като нас въпроси. Неусетно (а се оказа, че вървим 25-30мин) табелка ни отклонява вдясно и след малко сме в подножието на Устинския водопад. Красавец!

Че и доста пълноводен за сезона. Слънцето е точно отсреща и снимките нещо не се получават, но това е без значение. Водопадът не е от високите. Падът на водата е около 15 м, но хубавото е, че може да го видите от няколко различни позиции. 

Най- впечатляващ е от малко скално плато, разположено точно срещу него.

След толкова перипетии решавам да съкратя част от пътя и се задоволявам само с далечна панорамна снимка на кацналия в скалите параклис. 

Стига толкова, че ме очаква едно хубаво качване високо към Върховръх и село Чурен...