Сувчарското пръскало по Първа пролет

Астрономическата пролет /2019г./ ни посреща с температури около 20°C, тихо и слънчево време. Отърсвам се от 6 месеца хибернация, става дума за зимен сън, като мечките. За цялото това време никъде и нищо, само стриктното спазване на Лениновия постулат: по-близо до масите. Пържоли и луканки, които със сигурност са вкарали холестерола директно в червената зона.

Седмица по-рано, до София и обратно, получих лек страбизъм да запечатам визуално ситуацията по билото на Балкана. Масивът -Триглав и Ботев връх, кротко си стои под дебела снежна шапка, на запад обаче нещата олекват. Медиите съобщиха, че в прохода Троян-Кърнаре, на Беклемето снегорините са пробили 4 метровите преспи. Само че моята цел е друга - Христо Даново и по-точно един от големите водопади в Централен Балкан. Сувчарското пръскало.

В цветовата гама на Балкана преобладават кафеникаво и бяло, само тук-там се прокрадва оскъдна свежа зеленина. Самотен парапланерист в небето над сопотския лифт е единствения живец в пробуждащата се планина.

Отбивка в посока Христо Даново и след няколко минути акустирам пред кметството.

Следва задължителна справка за маршрута, гарнирана с актуална информация от местните. Хващам право на север, просеката на планинския път е очевадна и няма начин да се сгреши посоката. Даже 3-4 нови табелки в края на селото чертаят правилното трасе, умишлено прокарано край паметника на генерал Карцов.

Този руски генерал успява посред зима да направи нещо, което за турското командване е невероятно, преминава през Беклемето и освобождава Христо Даново, Сопот и Карлово. Прословутият Карцов дъб обаче не се намира край селото, а е високо в планината, встрани от планинският проход.

Две малки каракачанки се заиграват с нас край паметника и ни следват нагоре по сипея. Стъпваме на пътя към Сувчерското пръскало. След 2-3 плавни извивки се разкрива смайваща гледка към съседните върхове и долу в ниското към проблясващите води на река Каваклъдере. Окопала се е в непристъпен каньон с почти отвесни скали. По единия и бряг ясно личи горски път, от тук минава един от маршрутите към хижа Козя стена.

Пътят към Сувчарското пръскало е асфалтиран и примамва човек да си спести няколко километра ходене. На около километър по-нагоре обаче, започва поредица от няколко свлачища, които са нанесли сериозни поражения на платното. Към месец март 2019г., пътят, макар и трудно е проходим с лек автомобил, поне до една масивна бариера високо в планината.

Риска не си струва, по-добре е широка крачка и възможност да се любуваме на гледките. Далеч преди крайната цел се стига до внушителен и много красив воден пад, но това не е Сувчарското пръскало. Там реката бушува в тесен улей с 2-3 тераси.

Не открих как се нарича и си остана безимен. Това впечатляващо място е малко след водослива на Каваклъдере с Корфийско дере. Съсредоточен в този улей без малко да пропусна няколко особени скални образувания.

На голям ляв завой с бетонен мост трябва да се отклоним вдясно. Отбивката е обозначена . Даже от моста, през още неразлистилата се гора, се съзира част от водопада

От моста до крайната цел са 200-300м, но те са най-трудните. Извървяват се по тясна, едва набелязана пътечка, която накрая става много стръмна и откровено опасна. Захвърлям щеките и раницата до огромен бук и минавам на вариант 4х4, на места дори 5х5. Вдясно от пътеката е пропаст поне 10тина метра и при една грешна стъпка няма да се размине само с ледена баня. Друг достъп обаче няма. Тази пътечка е маркирана тук-там с ярка жълта боя и е добре да се следва указаното. Няма стъпала в стръмния участък, за парапети и обезопасяване да не говорим, накрая все пак го достигнах, 54м директен пад, доста пълноводен, малък вир отдолу, дива природа наоколо.

Това е Централен Балкан. Позамислих се за спущане надолу, но обилно напоената почва и мокрите от пръските скали едва ли щяха да ме пуснат обратно до пътеката.

10-15мин минават в търсене на позиции за някоя снимка, после бавно поемам обратно.

Сувчарското пръскало е един от големите водопади в Централен Балкан, но не е много посещаван. Пътят до него е около 4,5 км, измерените крачки до бетонния мост -над 5000. От там нагоре не е миродавно. Навсякъде се посочва час и половина време в едната посока, ние натрупахме 30 мин закъснение. Нямаше и помен от други мераклии нито на отиване, нито по обратния път, само една УАЗка с няколко работници, които даже не уважиха поздрава ни.

В ранния следобед сме вече в селото и му отделихме малко време. Христо Даново се нарича от 1934г. Носи името на роденият в клисура Христо Г. Данов. Виден учител и книжовник, основоположник на българското книгоиздаване. Навремето подарява на селото книги и ценни атласи. Днес няма запазено нищо от тях.

Христо Даново заема стратегическо място на кота 701. Именно тук, в източния край на селото са останките на римската пътна станция Суб Радице. Тя е на важен кръстопът между Златица - Казанлък и Пловдив - Ловеч през Беклемето. Съществува между 1ви - 5ти век.

Станцията е отбелязана на Пойтингеровата карта, рисувана карта от 1265г. Всъщност е копие на карта с важни римски градове и пътища. Рисувана е от монах от Елзас, попада при Конрад Пойтингер (от там е името и). Накрая става притежание на Хабсбургите, съхранява се във Виена. Наред с известни римски градове, включая и Помпей тук са нанесени нашите Суб Радице, Марцианополис, пътната станция Состра, до село Ломец (Троянско). Картата е в 6 цвята. Разстоянията са в римски мили и френски левги. Днешните наши земи са изрисувани на свитъците 6ти и 7ми.

Виждате колко интересни неща се крият в едно малко подбалканско село. 

Като прибавим и Национален парк Централен Балкан, и маршрутите към хижите Козя стена, Ехо и Васил Левски, Христо Даново си е важен туристически център.