Сливодолското падало

Края на месец май. Времето за посещение на пълноводни водопади бързо изтича. Тази година върви тегаво. Досега сме усетили пръските само на Летовнишкия водопад. Твърде малко, затова спретвам на пожар бърз маршрут до един от най-посещаваните в Родопите - Сливодолското падало. Много нещо е изписано и показано за него, информацията обикновено се преповтаря, затова ще се опитам малко да поразчупя шаблона.

Сливодолското падало се намира на територията на най-големия биосферен резерват в Родопите - Червената стена. Резервата носи името на едноименния връх (1501м). На запад този връх представлява отвесна скала висока 700м - най-дълбоката пропаст в планината. На залез този отвес се обагря от последните лъчи на слънцето в пурпурни краски.

Резерватът обхваща част от долината на Чепеларска река и рида Добростан с невероятния каньон на река Сушица, обособен е още през 1962г. Най-ценни са представителите на флората, тук е рай за орхидеите, среща се и родопски силивряк. През резервата са трасирани 11 класически маршрута.

Има два начина да се достигне до този внушителен водопад. По-труден и дълъг е пътят от хижа Марциганица. Той преминава покрай горната част на водопада. Става дума за минимум 2,5-3 часа пешеходен маршрут.

Лесният и предпочитан начин е: от главния път Асеновград - Смолян, пътеката започва от първия тунел след Бачковския манастир. За ориентир може да послужи и рибарника до тунела.

Та, оттук започва пешеходната част, проблем с маркировката няма: синьо и жълто, а нагоре синьо. Следва се реката.

В двете посоки разстоянието общо не надхвърля 6км, като се преодолява денивелация между 428 - 691м надм. вис. Не се ангажирам с мнение за трудност и време за този маршрут. С нашите многократни почивки и отбивки ни отне над два часа в едната посока.

Крачим предпазливо по пътеката край река Сливов дол. Валяло е и е доста хлъзгаво. Разкриват се първите водни каскади, някои доста наподобяващи на Крушунските водопади. После изниква кокетна вила на улица Гранична.

Не е случайно - по река Сливов дол минава границата между община Асеновград и община Лъки. Пътеката ту слиза до реката, ту катери нагоре. Сливов дол се пресича по дървени мостчета, почти всичките доста грохнали и неугледни. Поне се минава.

Правим доста дълга почивка до бунгало, недалеч от него има голям около 10 метров водопад.

Движението и в двете посоки е доста интензивно. А що поздрави се размениха...

На последната права нещата леко загрубяват. Вляво от пътеката си е откровена пропаст и на помощ идва яко стоманено въже. Не е парапет, но помага на доста по хлъзгавия терен.

Сливодолското падало представлява величествена картина. Теренът не позволява да го обхванеш целия. На малка площадка има място за 10-тина души. Няма никакво обезопасяване и ми настръхва перушината като гледам малки деца да щъкат по ръба. Хващам се здраво за едно коренище, т.е. боря се с гравитацията.

Пред водопада става пренаселено и много бавно, почти пълзешком се докопвам до въжето.

Във всичко, което прочетох за Сливодолското падало се твърди, че с неговите 49-50м е най-високият в Родопите. Това становище е доста съмнително. Бил съм в Каньона на водопадите, там най-високият Орфей е 68м, бил съм на Самодивското пръскало, за него отначало се посочваше височина 50-55м, а после набъбна до 70м. Но това едва ли е най-важното.

Между другото, има пътека, която се изкачва над водопада. Ще я пробвам, ама друг път, имам предвид като онова с колелото.

Ще добавя няколко изречения с информация, за която не мога да гарантирам. Оказва се, че на река Сливов дол има още три доста високи водопада с височина между 18-25м. Черешовския и два трудно достъпни в местността Воденицата (нямам идея къде е). Информацията е от И. Мирчев.

По обратния път темпото е далеч по-високо. Следват още малко отбивки. Чак накрая ми светна, че по река Сливов дол няма и една слива.