Под връх Братан
- Павел Вълев
- Apr 15, 2020
- 3 min read
Updated: Apr 25, 2020
Непосредствената близост на Сърнена Средна гора някак си е притъпила интереса ми към нея, даже рядко хвърлям разсеян поглед към меките и заоблени височини. Не че няма какво да предложи, но все го оставяме за после. Този трети най-източен дял на планината се простира от долината на река Стряма, до Зайчи връх, зоната на НАР Кабиле.
След многобройни похождения из Рила, Пирин, Родопите, Стара планина, Странджа, реших повече да не пренебрегвам третата по големина наша планина. Нахвърлих един кръгов маршрут с основна точка село Свежен. Сега му е времето да се полюбуваме на розовите полета. Покрай язовир Жребчево и сме в Подбалкана. Познати картини, сега в пролетен нюанс. И така до отбивката към Домлян, Мраченик и Свежен. Кратка спирка на язовир Домлян и после още 2-3 по розовите масиви край пътя.


Розовата долина е големичка, от село Челопеч до Твърдица, но не се учудвайте, че рози се отглеждат и по южните склонове на Средна гора макар и спорадично.

Мраченик и Свежен, какви наименования само. Нито Mраченик е толкова мрачен, нито Свежен изглежда много свежо.
Старото име на село Свежен е Аджар. Навремето е било голямо, будно, богато селище. Днес от старата слава не е останало много, но духът на болярските родове още витае наоколо. Казвам болярските, защото се счита, че селото е основано през XIV век, именно от търновски боляри.
Днес като неми свидетели на онези бурни времена са останали 101 възрожденски къщи, оцелели при опожаряването на Аджар през 1877г.
Буйни и непокорни са били жителите на селото. Навремето тук е имало цели 26 кръчми. Голямо пиене е падало, до такава степен, че местните жени се видели в чудо и създават нещо като клуб на трезвеника. Няма запазени писмени данни за неговата дейност, но едно е сигурно, голям бой са яли жените в Свежен.
Ето какво пише над входа на една от кръчмите в центъра:

Шегите настрана, със селото са свързани два важни в историята ни факта.
На 3км от Свежен се намира един средногорски връх, който носи чудното име Кадрафил.

Съществува хипотеза, че именно тук умира Хаджи Димитър и после тайно е погребан в двора на селската църква. Твърди се, че впоследствие костите са пренесени в Сливен. Обсъждаше се вариант и за ДНК анализ, но нищо конкретно.
В центъра на Свежен има скромен паметник на полковник Владимир Серафимов (1860- 1934г.).

Днес на връх Средногорец ( в Родопите) стои величествен паметник-костница. На първата копка през 1932г. присъства и полковник Серафимов, но не доживява официалното му откриване през 1934г. Местните хора наричат този монумент Родопската Шипка.

По пътя нататък към Бабяк и Розовец също има много история, само че далеч по-древна.
Напускаме Свежен с известна доза носталгия. Когато бродим по притихналите калдаръмени улички на такива застинали във времето селца, после дълго не мога да се отърся от наситената с минало атмосфера.
По пътя към село Бабяк има отклонение за едно малко известно, но много интересно тракийскo светилище - Люляковото. Подминавам умишлено, ще го включа в друга поредица.

Та след Бабек се качваме на пътя между Брезник и Павел баня и поемаме на север към Розовец и към една от големите загадки на планината.
Единственият сигурен ориентир за това, което търся е голям партизански паметник с чешма, вляво на шосето.

Подминавам и малко на север, на ляв завой се отклонява широк горски път. Той води към връх Братан и бившата хижа Братан. Опитах с колата, но още първите 100м ме отказаха.

Така няма да стане, та си поех кротко и спокойно пеша, защото ми остават само 600м ходене. Там табела сочи към гората, само след 20м се озовах пред ето това нещо:

Голяма каменна чаша насред гората, насред нищото. Нарича се Кутела и всъщност е чиста проба мегалит. Много малко се знае за неговия произход. Кой го е създал, кога и с каква цел? Сигурен отговор няма и до днес.


Обществото научава за мегалитния Кутел край Розовец от описание на братя Шкорпил. Когато посещават мястото, те го откриват разчупен на части. В близост откриват и разрушен манастир. Чашата престоява в това насипно състояние десетилетия, но през 1966г. е възстановена. Размерите и са: 1,5м височина, ширината е 1,1м, а стенитеса много дебели- 40см.



Срещнах някъде, че ако се влезе вътре, обхвата на телефоните се губи. Как няма да вляза в чашата!? - има си обхват.
Десетки предположения за предназначението на каменната чаша витаят в пространството. Доказателства - никакви. Засега.
Comments