Остров Света Анастасия - монаси, пирати и каторжници

Стига толкова пещери, водопади, каньони, върхове и екопътеки. В края на краищата имаме и море. Ох, морето! Голяма мъка е на плажа. Не съм въодушевен от перспективата да се заровя в пясъка, а някой да ми ходи по ушите. Има и друго море - един миниатюрен остров в Бургаския залив. Порових се в историята на тези 22 декара суша, плахо изплували само на 12 метра над водата. Парчето земя на няколко пъти сменя името, а и предназначението си. Тук хора са пребивавали още от 4 век, но едва през 17 век се появява на географските карти. Картографира го холандецът Витсен. Първите писмени данни за манастира на острова са от 16 век. По време на Османското владичество островът е нещо като военна база, а след Освобождението тук намира пристан малка рибарска флотилия с лодкостроителница.

През 1888г. островът се сдобива с фар. Кървавите политически борби в страната отреждат на парчето суша нова роля, превърнат е в затвор. След ВСВ носи името Болшевик и едва през 1991г. връща старото си име - Света Анастасия.

Коя е Света Анастасия? Римлянка, живяла през 3 век. Баща и е римски аристократ, а майка и - ревностна християнка. Анастасия получава добро образование и се врича в християнските ценности. Затова според легендата се опитват да я удавят на ладия в морето. Не успяват и следва кардинално решение, през 290 г. е изгорена на клада. Мощите и са пренесени в Цариград. Звучи злокобно, но Св. Анастасия е християнски образ на Смъртта.

Тези телеграфно изброени любопитни факти, заедно с легендите за пирати и новата визия на острова са достатъчни, да ни пратят директно на пристанище Бургас.

Рано сутринта сме на линия, по-точно на опашката за билети. Разочарованието идва веднага - билети няма, всички места за общинското корабче отдавна са разпродадени. На всичко отгоре тълпата се увеличава лавинообразно, а уж сме вече извън сезона. Това явно подейства на администрацията и с невиждана по нашите ширини пъргавина ни приканват да запазим спокойствие. То няма и накъде, с плуване до острова не става.

Удържаха си на думата и след няма 30 минути на кея кацва прясно боядисан красавец, който за голямо мое учудване успя да глътне за минути цялата група. Успяхме да си извоюваме място на горната открита палуба. Времето е с нас, само за морски пътешествия. Застинало море, едва долавящ се ветрец. Отблъскваме от стоянката и корабчето ловко се изнизва край стената на кея. Подминаваме мегалката и лягаме по курса.

Оборотите се вдигат и корабчето с малки поклони пред тук-там появяващите се вълнички се устремява напред.

Интересно ми е да видя реализацията на широко рекламирания проект за новата визия на острова. Още повече, че имам база за сравнение.

Преди доста години пропътувахме тези 3,5 морски мили с малка лодка. Тогава островът се казваше Болшевик.

Акостираме на малкия кей и пасажерите плъзват в различни посоки.

Правим една бърза опознавателна обиколка на острова. Толкова е малък, че просто е задължително да надникнем навсякъде. Музеят се откроява с оригиналност, всяко обособено в него място те пренася във времето на отминали събития. Цялата история на острова е пред очите ти. Съкровища и пирати, духовници, каторга, житието на Света Анастасия.

И накрая, последният кът: "от тук нататък", проследяващ най-новата история. А тя е свързана и с бохемата, творци, намерили вдъхновение и временен пристан тук. Накрая се сдобиваме с поименен серитификат. От други места по традиция си носим камъчета. Тук не върви, току виж въодушевените посетители изнесли целия остров.

Отбиваме се в лекарната, отрупана с натурални продукти. Посядаме пред нея - отсреща е Бургас.

Света Анастасия е единственият наш остров, на който има изграден религиозен храм.

За прегладнелите от емоции посетители, ресторантът Сто години назад предлага меню по стари местни рецепти.

Прибоят при вечната му борба с вулканичните скали на острова е изваял причудливи образувания. Гъбата, Драконът, Портата на Слънцето. Заровил нос в брега и леко полегнал на борд е застинал Каменният кораб.

Да не пропусна нещо, без което Света Анастасия няма да е същият - неговия фар. До скоро пазачите на фара бяха единствените жители на острова. Първоначално, светлината на островния фар е проблясвала по висок железен стълб, впоследствие заменен от бетонна кула. С годините, няколко пъти навигационното съоръжение е било модернизирано и днес бялата светлина, с продължителност 8 секунди, се вижда на цели 20 мили разстояние. И ако това са съвременните параметри, миналото помни и друго. Още от 1614г. на острова е имало фенер, обслужван от монасите на манастира. Представлявал желязна кошница с въглени. През 1863г. издигат на железен стълб два фенера, а от 1888г. фенерите са заменени с петролна лампа. Следва поредица модернизации, особено след електрифицирането на острова през 1975г.

Докато се шляем напред-назад, пристанът отеснява от новопристигащи корабчета и малката земя се пренаселва. Пристига и екзотична група, нашарена с пиратски символи. Корабът им също е пиратски.

Оживлението е голямо и за малко да пропусна нещо рядко виждано в нашето Черно море. Бавно край острова преминава голям плавателен съд със странна конструкция. Сондажен кораб, той не търси митичните пиратски съкровища, а нефт и газ.