Между Девети и Десети

Пещера е един от най-хубавите родопски градове. Разположено близо до Пловдив, градчето в условията на нескончаемия преход, не само успя да съхрани, но и да развие индустриалния си потенциал. Днес тук работят предприятия известни с продукцията си далеч зад пределите на страната. Достатъчно е да споменем меката топлина на пещерската ракия, фармацевтичния завод за ветеринарни препарати, да не говорим за известните качествени обувки. Пещера не е само индустрия. Планинският град се отвори и към даденостите на планината, надникна и в миналото. В близост е приказната пещера Снежанка, а възстановените руини на крепостта Перистера привличат многолюдни групи туристи. От скоро в града отвори врати и един нов музей - акцентът в него са ретро автомобилите от времето на социализма.

Музеят разполага с голяма зала за експозицията си в центъра на града. Перфектно подредено и поддържано място.

Посетителите от мъжки пол залепват край изложените автомобили. Возилата, произведени в годините на социализма са в безупречно състояние, всичките в движение. Иде ти да се качиш на лъскав Москвич 408, или на прословутия ЗАЗ.Да не говорим за "луксозните"Жигули и Лада, за които се чакаше десетилетие и напук на икономическата логика, след като напуснат Мототехника, главоломно увеличаваха пазарната си цена.

Немските марки Трабант и Вартбург предизвикват умиление, липсва само миризмата на изгорели газове от двигателя.

Освен фокуса върху автомобилната индустрия, сбирката дава възможност с въздишка да си спомним - а бяхме млади. Не е пропуснато нищо от идеологията и правилата, по които е живяло онова общество, но в центъра са чисто човешките битови потребности.

Щанд с дамска и мъжка козметика, а кътът с детски играчки направо може да те разплаче.

Не видях само първите български презервативи, произвеждани в родопското село Барутин. Радио апарати, телевизори, край които се събираха всички в махалата или от входа на панелния блок. С една дума, всичко което ви дойде на ума.

Една почти забравена история. И тъй като всичко струва пари, в допълнение - камара банкноти. Да не говорим за тъй желаните кухненски прибори - мечта за всяка домакиня.

В музея има за всекиго по нещо. Идеологията и строгите правила надничат от десетки лозунги. Някои сега предизвикват усмивка, за други май трябва да се замислим, нещо което се явява все по-трудно упражнение.

Нито отричам, нито възхвалям видяното. История, без значение дали ни харесва или не.

Накрая реших да драсна две изречения в книгата за впечатления. Получих неочакван бонус: уредниците ме запознаха с инициатора и собственик на този интересен музей. Поговорихме доста, направихме аналогия с други подобни начинания, идеята има бъдеще.