Лястовичи вир

В юлските жеги сглобих един кратък маршрут из рида Добростан с два водопада, кратко съзерцание на Белинташ отдалеч и пореден неуспешен опит да се добера до село Три могили.

Бавничко изкачваме стръмнините по посока Горнослав. Познати панорамни гледки. Първа цел, малко известният водопад Св. Георги. Намира се на два км след село Горнослав, само на 20-30м от пътя към Белинташ. Само че, остава далеч от погледа, няма и насочващи знаци. За ориентир служи голям завой и дървена табелка, оказваща посоката към едноименния параклис. В малката отбивка има място за една-две коли, и толкова. След едноминутен пешеходен преход, шумът от падаща вода вече се улавя от сетивата. Водопадът се намира в дълбоко дере, пътечката води до горната му част. От тази позиция нищо не се вижда. Слизането в подножието му изглежда невъзможно, почти отвесни хлъзгави скали. Пробвах различни варианти да достигна до поне малка пролука с видимост, но не се получи. Това което успях да запечатам изглежда така.

Св. Георги е висок осем метра, каскадата има три части, шест плюс един, плюс един метра пад. Параклисът не ми е цел, в района има десетки.

Нагоре по пътя подминавам отбивката към скалното плато и се отбиваме за кратко в село Врата. Следва пореден опит да достигнем отдалеченото село Три могили. Обнадеждаващо начало, по макадама е положен нов асфалт, който след няколко завоя внезапно свършва, започва борбата с камънаците и прахоляка. Два км по нагоре ми писва, а остават поне още десет, и то само до там. Ако пълзим така, ще ни коства общо около три часа. Добре поне, че оттук Белинташ се е опълчил на върлото слънце в целия си блясък, не сме валат.

След тези експерименти, решавам да си слезем кротко в полите на планината и поне спокойно да се полюбуваме на Лястовичия вир. Напоследък за него има доста публикации сочещи разни варианти за достъп. Правилният и най-лесен според мен е следния : в края на село Долнослав (на пътя Асеновград - Кърджали) има отбивка вдясно към язовир Сушица. По тесен асфалтов път се стига до стената на водоема. Той се подхранва от едноименната река, на която е и Лястовичи вир. Продължаваме по вече чакълиран път, отклоняващ се вдясно. Той криволичи през много хубава, изкуствено залесена дъбова гора. В нейния край се вижда Дивият град. Дотам са два км. Подминаваме символичния вход-арка. Вдясно малко езеро с нацъфтели водни лилии ни отвежда в друг свят. Зад електропастирите, кротко си пасат коне и теленца. И тъй като в Дивия град трябва да има място и за хората, скоро сме пред къщите за настаняване.

На паркинга са поставени две табели сочещи диаметрални посоки. Вляво към водопада, вдясно към ресторанта. Голяма дилема! Оттук прехода до Лястовичи вир отнема 30-40мин. Повечкото време пътеката е сенчеста, само на места синее небето. Маркирана е с жълта лентова маркировка, има и няколко табели по маршрута. Постепенно слизаме до коритото на реката. В разни писания по темата се споменава, че Сушица трябва да се преминава няколко пъти, не е така, има един малък брод и после пътеката следва десния (по течението) бряг на реката.

Тук ще направя вметка, голям хаос цари в наличната информация за реките в тази част на Родопите. В дълбоко врязана клисура край Белинташ протича река Сушица. Тя води началото си в подножието на Сини връх, достигайки село Мостово е сътворила уникален скален мост (всъщност проходна водна пещера). По него преминава пътят до селото. Сушица тече в скалист пролом покрай скалното плато и недалеч от село Югово се влива в Юговска река. Водопада Лястовичи вир е на друга река Сушица, която води началото си край село Врата. Трета важна река в района е Черкезица. Тя захранва язовир Четиридесетте извора частично. Сушица и Черкезица се сливат и край село Поповица се вливат в Марица.

Но да се върнем на пътеката към водопада. Преминаваме безпроблемно брода, следват няколко малки вирчета пълни с живот. Има и два по-съществени водни пада преди Лястовичи вир. Накрая следва доста стръмен участък. Пътеката прави обратен завой и рязко снишава надолу. Този завой е обезопасен с дебело въже, опънато между две дървета. Ползвайте го, помага много. Посредством малки метални колчета и опънато тъничко въженце, пътеката след завоя е само маркирана. Накрая следват останки от стъпала, укрепени с дървени колчета. С малко повече внимание и тези последни метри се изминават.