Земенски пролом и Полска Скакавица

Поредни четири дни в Сапарева баня. Обиколили сме всичко наоколо и няма смисъл да маршируваме по вече утъпканите пътеки. Западните покрайнини са близо и сега е моментът да ги пребродим по обстойно. Като начало Земенския пролом и водопада Полска Скакавица. Всички маршрути са проучени в детайли, водопадът е ясен, колебанията са свързани с пролома.

Струма, петата по дължина наша река, извира на 2246м н.в. Само на двеста метра под Черни връх. Дълга е 415км, от които 290 са на наша територия. Реката е преградена на две места с язовирни стени - езерата Студена и Пчелина /Лобош/. Планинските масиви са я принудили да си проправя път на невероятни места. Резултатът е цели 11 пролома. Най-известните са Земенския /четвърти по ред/ и Кресненското дефиле.

Земенският пролом е дълъг 20 км. Селищата в двата му края са Земен и Ръждавица. През него е прокарана ж.п. линия, няма автомобилен или черен път. Целият може да се измине само по пътека. Реката си е пробила място между Конявска и Земенска планини.

Тъй като трябва в рамките на деня да разгледаме водопада и пролома, отпада варианта за обход на новата 13км-ва екопътека. Идеалният вариант е влака.

Решавам да я караме наопаки, не от Земен, а от Ръждавица. Паркираме на гарата, перонът е пуст. Персоналът е твърде отзивчив, може би от скука. Получаваме подробна информация за всичко в региона. А разписанието на влаковете сякаш е писано специално за нас. Идеален вариант: пътуваме до Земен, там веднага хващаме обратната мотриса и се връщаме в Ръждавица. За по-малко от два часа ще преминем пролома два пъти. Билетите са на символични цени.

По протежение на Земенския пролом има меандри, пещери, няколко групи причудливи скални образувания /Агапие, Шегава, Земенски скални пирамиди, Земенски ритли/. Почти по средата са водопадът Полска Скакавица и Землънград.

Снимките в движение не се получават изобщо, пречат ми /в кавички/ и деветте тунела. Каквото видяхме, видяхме, сега ни очаква водопадът. Избирам вариант с автомобил през едноименното село. Малко след гарата в Ръждавица се пресича ж.п. линията вляво. Следва стръмно изкачване. В село Полска Скакавица на голям ляв завой се отклоняваме вдясно /има указателна табела/. Следва 4км горски път, безпроблемен за лек автомобил.

На първия разклон, се завива вдясно, на втория - вляво. В края на пътя следва стръмно спущане. Изненадва ме монтираната там бариера. Някой си е приватизирал последните 300м. Вдигаме я и продължаваме до края.

След леки пререкания с местните, паркираме в края на новата екопътека. Тръгваме по стария класически маршрут между постройките. Срещу нас е малката църква Св. Димитър, строена 1892г. от майстор Георги Манчов. До нея е мястото, откъдето водите на рекичката Големи дол скачат в урвата от 53м височина. Полска Скакавица е на кота 700м. Един от големите и безспорно най-красивите водопади у нас.

Следва още 20-тина минути пешеходен преход по вече обезопасена пътека. Тя води до малка площадка, откъдето вариантите са два. Нагоре до падащите води, или надолу до подножието на водопада. И при двата варианта буквално може да го докоснете.

Тук е мястото да посоча вариантите за достъп. По новата екопътека от гр. Земен през пролома - това са 13км пеша. Тунелите по ж.п. линията се заобикалят от съображения за сигурност. Маркировката е бяло-жълто-бяло. Вторият вариант е с влак, от Земен или от Ръждавица. Слиза се на спирка Полска Скакавица. От там се тръгва в посока Ръждавица. Отбивката за водопада е между първи и втори тунел, вдясно. Важно уточнение - бързите влакове не спират на тази спирка. Третият вариант е с кола през село Полска Скакавица.

По пътеката към водопада на две-три огледни места, в далечината се вижда каменна кариера. Близо до нея са останките на крепостта Землънград, една от общо петте в пролома. Средновековна крепост с площ 15 дка, разположена на един от меандрите на Струма. Оградена е от непристъпни, на места високи до 130м скали. Личат останки от 7-стенна кула /донжон/. Крепостта съществува през четири исторически периода, разцвета и е през 10в. Ползвана е и по време на османците. Достъпът до нея е през село Ръждавица, по пътя към каменната кариера, оттам пеша по немаркирана трудно забележима пътека.