Водопада край село Късак

Този път решихме да отседнем в Доспат. Губи ни се един триъгълник южно от градчето. Там са няколко селца непосредствено до гръцката граница, с опустелите застави и невероятните истории за диверсанти, престрелки и загинали граничари.

В едно от тези села отскоро се пише за малък, чуден водопад. Проучих достъпа до него. Още в началото на селото смело и безотговорно завивам по пътя вляво.

Кошмарен горски път, 200-300м след началото съм готов да се откажа. Стигнахме до стръмен участък, който се спуща в дълбоко дере. И да сляза долу, не съм сигурен, че ще мога да извадя колата оттам обратно. Зарязвам я на малка отбивка и продължваме пеша. Пътят следва реката, 15-20 мин ход. Няма и помен от водопад. Няма и предпоставки дори: нито скали, нито стръмни склонове. Вървим край обори с рояци мухи и нищо друго. Разлаяхме няколко кучета, вече е ясно, че сме в грешната посока. Обратно и пак до табелата в началото на селото. Кратка консултация ни насочва в правилната посока.

Недалеч от последните къщи на Късак, горска пътека рязко се спуща в дълбок дол. Още 100-200м и попадаме в друг свят. Сумрак, притеснителна тишина, липса на всякакво човешко присъствие. Пътеката упорито навлиза все по-навътре в тази призрачна гора. Зад дебелите стволове на дърветата неволно започват да ми се привиждат разни персонажи от детските приказки: я баба Яга, я Торбалан. Всъщност те едва ли са проблем, но ако нарушим спокойствието на някой заблуден мечок е друга работа. Така или иначе връщане няма.