Поредното родопско бижу- пещера Добростански бисер

Ридът Добростан е част от Родопите, разположен южно от Асеновград и заключен между реките Голяма Сушица, Чепеларска река и каньоните на Юговска река и  река Сушица. Цялата територия е силно окарстена с множество пещери, понори и други карстови образувания, като водите се дренират край село Молдава посредством 40 извора.

След като бяхме обходили вече и то неколкократно, намиращите се в съседство Кръстова гора, Белинташ и Мостово, сега има нов повод да се поразтъпчем и в същинската част на Добростанския рид. Този повод е току-що отворената за посещения пещера Добростански бисер (1 май 2018г.). Към днешна дата от известните досега 6200 български пещери, само 13 имат монтирано осветление, като последната - Зандана на Шуменското плато все още е под ключ.   

Пътят към тази част от северните склонове на Родопите ми е добре познат и пряко от Първомай достигаме първата отбивка при село Червен. Оттук започват стръмните склонове на планината. Десетина завоя по-нагоре се ширва чудесна гледка към Тракийското поле.

Достигайки Орешец изоставяме пътя към Белинташ, там вдясно е отбивката към Добростан. Следва доста стръмно изкачване и след нова поредица безкрайни завои селото изплува с накацалите по ската къщи. Подминаваме транзит, преди време прекарахме 3 дни тук и сега не губим време.

Отправната точка за пещерата е хижа Марциганица, до която води около 5км асфалтов път от Добростан, на места сериозно изровен, но проходим за лек автомобил.

В района са трасирани няколко маршрута, чието начало е добре обозначено с табели. Има маршрут и до пещерата, но е доста объркан и дълъг.

Който иска да си спести излишното ходене, подходът е следния: паркира се на хижа Марциганица (хижата не работи), там има две начални точки на пътеката, която и да изберете, след малко се сливат в гората.

Широка, безпроблемна пътека с малки наклони.

Фактически се следват табелите за хижа Пашалийца, 25-30 мин е предостатъчно време за изминаването и, включая кратки почивки и снимки.

Добростански бисер е типична пропастна пещера. 

Има една единствена много богата на пещерни образувания зала. Малка постройка скрива входа надолу, стръмна, но здрава и стабилна метална стълба се спуска към дъното.

Многообразни и чудно красиви образувания изпълват цялото пространство.

 Има и няколко синтрови езерца - но в тях пещерни перли не видях. Всичко в залата е в бяло, картината наподобява пещерата Снежанка.

Добростански бисер е известна и с друго име - Ахметьова дупка, свързано с древна легенда, разказвана многократно. Наистина е намерен вътре човешки скелет, но дали е на Ахмет ага?...

Пещерата е изследвана първоначално през 1963г., през 1975г. следва обстойно проучване. Около 1990г. е благоустроена и за кратко приема псетители, но впоследствие оборудването е унищожено. Та сега имаме един рестарт.

Необходимо уточнение: пещерата няма да работи целогодишно, работното и време е от 9 до 18 ч. само в петък, събота и неделя.