Глухите камъни

Информация за пътя до там има навсякъде, повече ме интересува дали може да си спестим няколко километра /4/ ходене. Последните дни вали и не ми се рискува да закъсам с колата в това затънтено място. Да не стане като в оня виц за чукчите: Две думи каже и кола тръгне - трактор трябва.

Оставяме колите на поляната и поемаме пеша по черния път.

Още в началото напаст от дребни мушици на рояци ни обкръжава и не ни дава мира до края. Повече махах с щеките да се пазя от тях, отколкото да ми помагат при ходенето. По цялото протежение до Глухите камъни, пътят е равен, има само три по разкаляни места. При сухо време няма никакъв проблем да се измине с обикновен автомобил.

Малко преди светилището има беседка. Там пътят се разклонява, има и схема на основните обекти. Ако се водите по нея е голяма грешка, доверете се на ръчно нанесените поправки, трябва да се хване левия път. Той отвежда в сърцето на тракийското светилище.

Източните Родопи изобилстват от скални комплекси с трапецовидни ниши, но Глухите камъни са наистина впечатляващи. Намират се в Родопския рид Гората, източно от връх Св. Марина на надм. височина 500-560м. Още братя Шкорпил (за разлика от двамата братя Кирил и Методий, братя Шкорпил са трима) споменават Глухите камъни, но те са подробно описани 1975г. от проф. Александър Фол. Сериозни проучвания текат от 2008г. Археолозите откриват доказателства, че мястото е обитавано много дълъг период от време: от 10 век пр. Хр. до 12-13 век след Хр.

Броят на издълбаните скални ниши е над 200 ( не съм ги броил). Преобладават тези с формата на трапец . Всички са разположени по високите части на 30 метровите скали.

По 33 стръмни, издълбани в скалата стъпала се стига до площадка, на която има голяма щерна. Открита е и гробница.

В комплекса са разкрити основите на две църкви от византийско време. И всичко това, зад дебели крепостни стени, чиито основи също са частично разкрити. Колкото и да се лутах, не открих прословутия петроглиф, никъде не се и посочва точното му местонахождение, нито размерите му. Мястото е тайнствено, може ладията да е отплавала, оставяйки слънцето да огрява нишите.

Глухи ли са Глухите камъни? Пробвахме на някои места, май наистина няма ехо. Всъщност е правен сериозен научен експеримент. В него участва басът на Женевската опера Хари Драганов, използвана е прецизна апаратура. Басът твърди, че някои части на скалния комплекс приличат на звукозаписно студио. Пълна липса на ехо е установена в северните части на Глухите камъни, където има пропадане на скалните маси по време на земетресение, те всъщност преграждат улея на север. Роля в поглъщането на звука се приема, че имат и самите ниши.