По коритото на Горна Арда - Смилян и Гераница

Поречието на Горна Арда е прелестна част от Родопите. Чокманово, Смилян, Кошница, Могилица, Арда, Горна Арда - селцата са накацали по брега на реката, тук-там наоколо махалички с по няколко къщи. Чудна природа, няколко пещери, каньона Горло, Агушевите конаци, останки от крепости, водопади, плюс някои нови придобивки оформят перфектна дестинация за любителите на пътешествия.

Забележителностите са толкова много, че ако се впусна да ги описвам подробно ще има материал за малка книжка. Затова реших да разпръсна информацията в кратка поредица.

Не пропускайте Смилян! Той е най- голямото село в общината с около 1600 жители. Тук мирно и кротко съжителстват хора от различни вероизповедания. Имат си и църква и джамия.

Селището е нависочко - 1111м. По турско време е построена внушителна кула, ползвана като наблюдателница. През 1929г. мин.- председателят Андрей Ляпчев подарява часовников механизъм, който и до ден днешен точно отмерва времето. Поддържат го местни самоуки специалисти. До кулата е паметника на Висарион Смилянски, убит при помохамеданчването на родопското население.

По новия път между Смилян и Рудозем ( дочакаха го местните хора след няколко десетилетия отлагане), на километър и половина от селото има малка пещера. Дълга е само 38м. В нея през 2005г е открит нов вид.

Смилян има нещо, за което други селища могат само да завиждат- музей на смилянския боб. Официално се нарича "Етно сбирка смилянски фасул и родопски терлици".

Създаден е по идея на кмета Сафидин Чикуртев и е открит на 11.05.2005г.

Идеята наистина е достойна за Гинес. Централно място в сбирката заема голямо пано. Концепцията за него е предложена от художника Илко Велинов. Паното има размери 3.36 на 2.20 метра. На него чрез залепване на бобени зърна ще оживеят символите на Смилян: часовниковата кула, смилянския фасул, рало, река Арда, римски мост, родопски чанове, воденичен камък.

Когато дадохме своя скромен принос към творбата, незапълнено май оставаше небето над Смилян. Когато и то е готово и бъде залепено последното бобено зърно, ще се търсят експертите на Гинес. Целта е да бъде признато за паното с най- много автори ( художници).

Помислено е за всички детайли. Всеки посетител има право да залепи само едно бобено зърно. Следва вписване в регистър с имената, пореден номер и адрес.

Понеже процесът е дълъг, началото е през 2005г., периодично творбата се обработва срещу вредители.

Задавам гаден въпрос на служителите. Кой е залепил първото бобено зърно и кое е то на паното? Отговор не получих, но обещаха да проверят.

Дотук със символиките и идеите. Да се върнем в реалността. Едва ли местните жители отглеждат смилянския боб само за да го лепят по паното. Причината е прозаична: прехрана, а последните години и бизнес. Килограм от него струва 9-10лв.

Всъщност бобът е пренесен в Европа от Южна Америка от времето на Колумб. През XVI век е залял целия континент. По коритото на Арда се отглежда от 250г. Смилянският боб е два вида - едър и дребен, с по три разновидности. Украската и цветовата гама е много разнообразна. Притежава патент за словна марка. Реших да направя кратко проучване за обема на производството. Малко по публикации и малко по данни на местните хора. Цифрите съвпадат - годишно при добра реколта се произвеждат не повече от 30 тона общо. Така, че ако си купите смилянски боб от някой пазар далеч от тук, шансът бобът да е китайски е много голям.

Интересът, който проявяваме към етно сбирката явно повлиява на служителите и ни допускат в хранилището. Там отлежават всевъзможни бобови интерпретации, които още не са изложени на показ. Децата в Смилян са пряко ангажирани към голяма част от тези изработки.

От Смилян поемаме към крайната цел - Гераница. Пътьом преговаряме някои от забележителностите.

Нещо ново се кипри в центъра на Горна Арда. След като в Могилица обраха точките с голямата дървена лъжица, тук са инсталирали друг важен атрибут - голяма дървена вилица, забита в каменно кюфте. Тежък труд е паднал, докато докарат този камък от съседните баири.

Пътят за Гераница започва оттук. Близо е, може и с автомобил.

Два независими комплекса са разположени само на 50 м отстояние. Единият е Гераница, другият Узунов камък. И двата са на малка рекичка, това не е Арда, а неин приток. Улучваме кратък промеждутък, в който сме единствените посетители.

Докато разни вкусотии цвърчат на каменната плоча правим кратка обиколка. Автентично в родопски стил, плод на повече от 10 години труд и надграждане ( научавам го от собственика Емо).

Разкошен късен обяд, Гераница не е за пропускане.

Накрая следва кратка отбивка и до Узунов камък.

А оттук е пътеката към изворите на Арда.